Читать «Търговска къща» онлайн - страница 749

— Не, благодаря, П. Б. по-добре да се прибирам. Лека нощ и благодаря за вечерята, тай-пан.

Той се отдалечи в нощта, насочвайки се към спирката на ферибота от отсрещната страна на площада. Никой не забеляза колата, която отби и спря в долния край на улицата. В нея седяха Малкълм Сан, старши агент от СИ, и Повиц от ЦРУ. Караше Сан.

— Това ли е единственият изход? — попита Повиц.

— Да.

Видяха П. Б. Уайт да натиска звънеца.

— Блазе им на тия копелета. Не съм виждал по-готини мацки от тия двете, дето са с тях.

— Кейси я бива, но другата? Срещал съм и по-красиви момичета в балните зали… — Сан замълча. Подмина ги някакво такси.

— Другата опашка?

— Не, едва ли, но щом ние следим тай-пана, защо и други да не го правят.

— Да.

П. Б. Уайт отново натисна звънеца. Вратата се отвори и сънливият нощен пазач сикх ги поздрави:

— Добър вечер, сахиб, мемсахиб — после отиде до асансьора, натисна кончето и затвори входната врата.

— Асансьорът е доста бавен. Остарял е, като мен. Съжалявам — извини се П. Б. Уайт.

— Откога живееш тук, П. Б.? — попита Кейси, която не намираше нищо старческо в него, имайки предвид пъргавата му походка и блясъка в очите му.

— От около 5 години, скъпа — отговори й той, като я хвана за ръката. — И съм много щастлив.

„Сигурно — помисли си тя — и вероятно си доста нужен за банката и много влиятелен, за да притежаваш един от трите апартамента в цялото това огромно здание.“

Той им каза, че единият от другите два апартамента принадлежи на главния управител, който в момента е в отпуск по болест. Третият е обзаведен, но необитаем.

— Той е за кралски особи, управителя на „Бенк ъф Инглънд“, министър-председатели и други подобни светила. Аз съм по-скоро нещо като домоуправител, неплатен пазач. Пускат ме да се грижа за сградата.

— Сериозно?

— О, истина е! Добре, че няма връзка между тази част и банката, иначе щях да бъркам в касата.

Кейси се чувстваше много щастлива, преситена от вкусната храна и хубавото вино, забавния й духовит разговор и многото внимание от страна на четиримата мъже и особено от Дънрос — и много доволна, че удържа позиции пред Рико — сякаш всичко в живота й отново си дойде на мястото, Линк отново беше нейният Линк, макар че отиде на среща със съперничката й.

„Как да се справя с нея?“ — запита се за милиарден път.

Вратата на асансьора се отвори. Те се качиха, като едва се сместиха в малката кабина. П. Б. Уайт натисна най-долния от трите бутона.

— На последния етаж живее Бог — засмя се той. — Когато е в града.

Дънрос попита:

— Кога се връща?

— След три седмици, Йан, но е по-добре, че няма връзка с Хонконг, иначе щеше да пристигне с първия самолет. Кейси, нашият главен управител е прекрасен човек. За нещастие, от една година насам е доста болен и след три месеца ще се пенсионира. Убедих го да си вземе малко отпуска и да отиде в Кашмир, на едно местенце на бреговете на река Желум, на запад от Шринагар, където съм ходил. Дъното на долината е на 6000 фута надморска височина и там, сред най-величествените планини на света е истински рай. Има големи лодки — вили, с които се носиш по реката и езерото, без никакви телефони, никаква поща, само ти и безкраят, с прекрасни хора, прекрасен въздух, прекрасна храна, удивителни планини — очите му заблестяха. — Там трябва да отидеш или много болен, или с някой, в когото си много влюбен. Те се засмяха.