Читать «Търговска къща» онлайн - страница 752

— Ако ви издействам парите на Тип Ток, искам да скъсате това нещо и да гарантирате на Ричард Куанг свободен глас.

След малко Джонджон каза:

— Имаш моята подкрепа за всичко, стига да е в рамките на разумното — докато се върне шефът. После той ще реши.

— Така е справедливо.

— С колко те субсидира „Ройъл Белгиум“?

— Не беше ли японска банка?

— Е, хайде, Йан, всички го знаят. Колко?

— Стига. Стига за това.

— Ние все още притежаваме доста твои книжа, Йан.

Дънрос повдигна рамене.

— Това няма значение. Все още имаме основната дума във „Виктория“.

— Ако не получим парите на „Чайна“, „Фърст сентръл“ няма да ви спаси от фалит.

Дънрос пак повдигна рамене.

Вратата на асансьора се отвори. Слабите светлини в трезорите хвърляха плътни сенки. Огромната решетка отпред заприлича на затворническа врата на Дънрос. Джонджон я отключи.

— Ще се бавя около десетина минути — каза Дънрос с лъснало от пот чело. — Трябва да намеря определен документ.

— Добре. Ще ти отключа сей… — Джонджон замълча, чертите на лицето му рязко се открояваха в светлината от тавана. — О, забравих, че ти имаш собствен шперц от всички сейфове.

— Ще гледам да свърша по-бързо. Благодаря.

Дънрос се отдалечи в мрака, зави покрай ъгъла и се насочи безпогрешно към далечния ред от сейфове. Спря се пред него и се увери, че никой не го следи. Сетивата му бяха изострени.

Пъхна двата ключа в дупките. Ключалките изщракаха в отговор.

Той бръкна в джоба си и извади писмото на А. М. Г., което му посочваше номерата на специалните страници, разпръснати из досиетата, заедно с фенерче, ножици и запалка „Дънхил“, подарък от Пенелоуп. Бързо повдигна фалшивото дъно на сейфа и измъкна папките.

„За Бога, така ми се иска да можех още сега да ги унищожа и да свърша с това. Знам всичко, което пише в тях, всичко, което е от значение, но трябва да съм търпелив и да изчакам. Скоро ще престанат да ме следят — които и да са те — англичани, американци или китайци. Тогава ще мога свободно да пренеса папките и да ги унищожа.“

Следвайки много внимателно указанията на А. М. Г., Дънрос щракна запалката и я размаха напред-назад под долния десен квадрат на първата специална страница. След секунда на нея започна да се появява нищо не означаваща смесица от символи, букви и числа. Печатният текст отгоре започна да избледнява. Скоро всички букви изчезнаха и остана само кодът. Дънрос ловко изряза този квадрат с ножицата и отмести папката. А. М. Г. му бе написал: „Този документ не може да бъде проследен до досиетата, тай-пан, а вярвам, че и информацията няма да бъде прочетена от друг, освен от най-главния тук.“

Стресна го лек шум и той вдигна очи. Кръвта пулсираше в слепоочията му. Един плъх изприпка покрай стената от сейфове и изчезна. Дънрос изчака, но не се появи друга опасност.

След секунда се успокои. Сега следващата папка. Отново се появи някакъв шифър, а написаното изчезна.

Действаше методично и експедитивно. Когато пламъкът започна да намалява, той беше подготвен. Напълни запалката и продължи. Последната папка. Изряза внимателно четвъртинката, пъхна единадесетте листчета в джоба си и бутна папките в скривалището им.