Читать «Търговска къща» онлайн - страница 747

„Имам нужда от помощ и съдействие, стига толкова предателства и измени.“

— Ще си помисля, Филип. Нека го обсъдим в понеделник, след молитвата — после предпазливо добави. — Може би ще бъде оправдано да се направят отсрочки.

Филип Чен прие коняка с благодарност и отпи голяма глътка, възвърнал отчасти руменината си и почувства огромно облекчение. Трябва само да си свърши работата. Това е всичко. Стана да си върви.

— Благодаря, т…

Телефонът сърдито иззвъня и Филип Чен една не подскочи. Дънрос също.

— Ало? О, здравейте мистър Съндърс — Дънрос имаше чувството, че пулсът му заглушаваше шума на дъжда. — Какво ново?

— Много малко за съжаление. Обсъдих предложението ви с губернатора. Ако получим онази информация до утре на обяд, имам причини да вярвам, че вашият приятел би могъл да бъде предаден на граничния пункт Ло Ву до залез-слънце в понеделник. Но не мога, разбира се, да гарантирам, че той ще поиска да прекоси границата с Китай.

Дънрос успя да произнесе:

— Тук има прекалено много условности, мистър Съндърс.

— Това е единственото, което мога да направя — официално.

— А какви гаранции ще ми дадете?

— Боя се, че ние с мистър Крос не можем нищо да ви гарантираме. Май ще трябва да си имаме взаимно доверие.

„Копелета — помисли вбесен Дънрос — знаят, че съм натясно.“

— Благодаря, ще си помисля за това, което казахте. Утре на обяд? Аз ще участвам в ралито, ако се състои — от 10 до обяд. Веднага след това ще дойда в управлението.

— Не се притеснявайте, мистър Дънрос. Ако има рали, и аз ще бъда там. Тук или там, обяд ще бъде крайният срок. Става ли?

— Да. Лека нощ — Дънрос мрачно затвори телефона. — Отговорът е може би, Филип. Може би, до залез-слънце.

Филип Чен се отпусна поразен на стола. Лицето му още повече пребледня.

— Това е много късно.

— Ще видим — Дънрос вдигна слушалката и отново набра. — Ало, добър вечер. Там ли е губернаторът, моля? Йан Дънрос — отпи от коняка си. — Извинете ме за безпокойството, сър, но току-що говорих със Съндърс. Неговите думи по същество се свеждаха до „може би“. Може би до залез-слънце в понеделник. Вие можете ли да ми дадете някаква гаранция за това?

— Не, Йан, не мога. Този въпрос не е от моята компетентност. Съжалявам. Ще трябва да уредиш всичко директно със Съндърс. Той ми направи впечатление на благоразумен човек. Ти какво мислиш?

— На мен ми направи впечатление на крайно неблагоразумен — отговори Дънрос със сурова усмивка. — Благодаря. Няма значение. Извинете, че ви обезпокоих, сър. О, между другото, нека уредим и този въпрос, ако може. Тип Ток каза, че ще бъде необходим и вашият печат, наред с този на банката и моя. Ще мога ли да ви намеря утре, ако се наложи?

— Разбира се. Успех, Йан.

Дънрос затвори телефона. След малко каза:

— Дали ще се съгласят да ни дадат парите утре, а да си получат чека в понеделник до залез-слънце?

— Аз не бих се съгласил — отговори безпомощно Филип Чен. — Тип Ток беше категоричен: „Когато започнат съответните процедури.“ Размяната трябва да стане едновременно.