Читать «Търговска къща» онлайн - страница 47

— Защо помагаме на врага?

— Те бяха наши врагове — каза мило той. — Но само за някакви си двадесетина години, а връзките ни са от сто. Не сме ли били първите търговци, навлезли в Япония? Та нали Хег Струан е купила първото парче земя, дадено за продан в Йокохама през 1860-а? Нали тя е завещала то да бъде крайъгълен камък в политиката на „Струан“ за създаването на триъгълника Китай-Япония-Хонконг?

— Да, тай-пан, но не мислите ли…

— Не, Клаудия, ние работим с Тода, с Касиги, с Торанага от сто години и точно в този момент „Тода шипинг“ са много важни за нас.

Телефонът отново иззвъня. Тя го вдигна:

— Да, ще му се обадя. — После се обърна към Дънрос. — Обаждат се уредниците на вашето тържество довечера.

— Какво има?

— Нищо, тай-пан — хленчат. Това в края на краищата е двадесетата годишнина от сватбата на тай-пана. Целият Хонконг ще дойде и целият Хонконг трябва да бъде шашнат. — Отново се чу телефонен звън. Тя вдигна. — Добре! Свържете ме… Обажда се Бил Фостър от Сидни.

Дънрос взе слушалката:

— Бил… не, ти беше първи в списъка. Успя ли да приключиш сделката с „Уулара пропъртис“?… Какво те спира?… Това въобще не ме интересува. — Той погледна часовника си. — Сега при теб е ранен следобед. Обади им се веднага и им предложи още по половин австралийски долар на акция и ги уведоми, че офертата е валидна до края на работния ден. Свържи се с банката и им кажи да изискат пълното изплащане на дълговете им до края на работния ден… Това пък ме вълнува най-слабо, пресрочили са вече с тридесет дни. Искам контрол над тази компания. Веднага. Без нея сделката за даването под наем на новия ни товарен кораб ще отиде по дяволите и ще трябва да започнем всичко отначало. И искам да се върнеш в четвъртък с полет 543 на „Куантас“. Трябваш ми тук за едно съвещание. — Той затвори телефона. — Предай на Линбар да дойде, тук веднага след срещата с Кейси Чолок. Залази му билет на „Куантас“ 716 за Сидни в петък сутринта.

— Да, тай-пан. — Тя си записа и му подаде един лист — това е програмата ви за днес.

Четири управителни съвета: на „Голдън фери“ в 10:30, на „Струан мотър импортс ъф Хонконг“ в 11:00, на „Чонг-ли фуудс“ в 11:15 и на „Каулуун инвестмънтс“ в 11:30. Обяд с Линкълн Бартлет и госпожица Кейси Чолок от 12:40 до 14:00. Следобеда още управителни съвети, Питър Марлоу в 16:00, Филип Чен в 16:20, коктейл при губернатора в 18:00, тържеството за неговия юбилей започва в 20:00, напомняне да се обади в 23:00 на Аластър Струан в Шотландия и поне още петнадесет телефонни разговора с всички краища на Азия.

— Марлоу ли? — учуди се той.

— Той е писател, отседнал във „Вик“ — не помните ли, че ви изпрати писмо с молба да се срещне с вас. Пише книга за Хонконг.

— А, да — онзи, бившият военен летец.

— Да. Да отложа ли срещата с него?

— Не. Остави всичко както си е, Клаудия. — Той извади от задния си джоб малка тънка кожена кутийка за визитни картички и й даде десетина, изписани с неговия почерк. — Това са няколко телеграми и телекса, които трябва да бъдат изпратени незабавно, както и бележки, свързани с различните управителни съвети. Свържи ме с Джен в Тайпей, после с Хавъргил в банката, а след това карай по списъка.