Читать «Търговска къща» онлайн - страница 40

Тя се засмя:

— А сега кажете ми истинската причина.

— Фунг суи. Имахме много лош джос — лош късмет — отвратителен. Докато не преправихме вратата. — За момент лицето му придоби суров израз, но сянката отмина бързо. — В момента, в който променихме ъгъла, всичко отново тръгна добре.

— Искате да кажете, че наистина вярвате в това? В дяволи и дракони?

— Въобще не вярвам. Но когато човек живее в Китай, ще не ще, му се налага да разбере, че трябва да действа поне малко като китаец. Никога не забравяйте, че въпреки че Хонконг е британска колония, това все пак е Китай.

— Вие разбрахте ли…

Асансьорът спря и вратата се отвори към облицован с дърво коридор с бюро, зад което седеше спретната и експедитивна секретарка — китайка. Тя моментално оцени с поглед дрехите на Кейси.

„Крава“ — помисли си Кейси, разбирайки съвсем ясно отношението й, усмихвайки се също толкова очарователно.

— Добро утро, тай-пан — каза меко секретарката.

— Мери, това е госпожица Кейси Чолок. Моля те, въведи я в кабинета на господин Струан.

— Но… — Мери Ли се опита да скрие огромната си изненада. — Те… те очакват… — Тя вдигна телефонната слушалка, но той я спря.

— Просто я въведи. Веднага. Няма нужда да съобщаваш предварително. — Той се обърна към Кейси и се усмихна. — Вече си изстреляна. Скоро ще се видим.

— Да, благодаря. Довиждане.

— Моля, последвайте ме, госпожице Чолок — каза Мери Ли и се отправи към дъното на коридора. Плътно прилепналият по тялото й cheong-sam бе с големи цепки на бедрата, а дългите й крака в копринени чорапи се движеха с дръзка походка. Кейси я погледа малко. Сигурно цепките правят походката й толкова откровено сексуална, помисли си тя, развеселена от тази очебийност. Погледна към Дънрос и повдигна едната вежда.

Той се захили:

— До скоро, госпожице Чолок.

— Моля ви, наричайте ме Кейси.

— Може би бих Предпочел Камелиен Сирануш.

Тя зяпна от учудване:

— Откъде знаете имената ми? Не съм сигурна дали ги помни дори Линк.

— Е, понякога е добре човек да има приятели нависоко, нали? — каза той с усмивка. — A bientot.

— Oui, merci — отговори тя, без да се замисли.

Той закрачи към отсрещния асансьор и натисна копчето. Вратите моментално се отвориха, а после се затвориха, зад него.

Кейси тръгна замислено след Мери Ли, която все още я чакаше, а ушите й долавяха и най-малкия нюанс.

В асансьора Дънрос извади един ключ, пъхна го в ключалката и го завъртя. Сега вече работеше. Той обслужваше само последните два етажа. Натисна долното копче. Освен него само трима души имаха такива ключове: неговият изпълнителен секретар — Клаудия Чен, личната му секретарка — Сандра Ий и първият му прислужник — Лим Чу.

На двадесет и първия етаж се намираха личните му кабинети и заседателната зала на вътрешния съвет. На последния, двадесет и втори етаж, бе частният апартамент на тай-пана. И само той имаше ключ за последния асансьор, който директно свързваше подземния гараж с апартамента му на последния етаж.