Читать «Търговска къща» онлайн - страница 109

— Да, сър.

— И все пак е бил. В продължение на години е бил посветен в нашите най-големи тайни. От 42-а до 58-а със сигурност. И кога е започнал да шпионира? Бог да ни пази, през 1931 в Кеймбридж. Завербуван за член на партията от другия най-голям предател, Бърджис, също от Кеймбридж, и неговия приятел Маклийн, дано вечно да се пържат в ада. Преди няколко години тези двама високопоставени дипломати, които през войната също са били в разузнаването, внезапно избягаха в Русия. Секунди преди да ги хванат агентите от британското контраразузнаване. Последвалият скандал разтърси Острова и НАТО. — Кой друг са завербували?

— Не зная — каза предпазливо Армстронг. — Но бъдете сигурен, че сега всички те са важни клечки в правителството, Външното министерство, образованието, пресата, особено в пресата — и подобно на Филби всички са много, много дълбоко законспирирани.

— За хората няма нищо невъзможно. Нищо. Хората са наистина много ужасни. — Крос въздъхна и леко побутна папката. — Да. Но да бъдеш в Специалното разузнаване е привилегия, нали, Робърт?

— Да, сър.

— Трябва да бъдеш поканен, нали? Не можеш сам да се предложиш?

— Да, сър.

— Никога не съм те питал, защо не остана при нас?

— Да, сър.

— Е, питам те.

Армстронг изстена вътре в себе си и пое дълбоко въздух:

— Защото ми харесва да бъда полицай, а не таен агент. Харесва ми работата в Криминалния отдел. Обичам да напрягам мозъка си, за да пипна някой престъпник. Преследването и залавянето, а след това и доказването пред съда според правилата.

— А в Специалното разузнаване не е така, а? Не ни засягат нито съдилищата, нито законите, нито нищо — само резултатът, а?

— Специалното разузнаване и Специалният отдел имат други правила — каза предпазливо Армстронг. — Без тях колонията щеше да е в тежко положение и нямаше да може да се защити.

— Да, така е. Хората са ужасни, а фанатиците се размножават като личинки в труп. Ти беше добър таен агент. И, струва ми се, е дошъл моментът да се отплатиш за всичките онези часове и месеци на старателна подготовка, заплатени от Нейно Величество.

Сърцето на Армстронг два пъти прескочи, но не каза нищо. Затаи дъх и благодари на Бога за това, че дори Крос не можеше да го премести от Криминалния отдел без негово съгласие. Той си спомняше с огромна неприязън времето, прекарано в Специалното разузнаване. В началото беше вълнуващо, а да бъдеш избран, беше вот на доверие. Но много бързо всичко това бе помрачено — внезапното връхлитане върху престъпника в тъмното, разпити без съдебни процедури, никакви притеснения за намиране на категорични доказателства, само резултат и бърза, тайна заповед за депортиране, подписана от губернатора. После веднага към границата или в някоя джонка към Тайван, без право на обжалване и безвъзвратно. Винаги.