Читать «Търговска къща» онлайн - страница 111

— Печално — съгласи се Крос. — Нашето разузнаване се отпуска ужасяващо, дори и на собствената ни територия. Жалко. Ако бяхме китайци, щяхме да знаем всичко, нали, Брайън?

— Не, сър, извинявайте.

— Ами, след като не знаеш къде да търсиш, ще трябва да попиташ.

— Сър?

— Питай. Винаги досега Дънрос ни е съдействал. В края на краищата, той ти е приятел. Помоли го да ги видиш.

— А ако каже „не“, или че са унищожени?

— Използвай надарената си глава. Поласкай го малко, използвай малко хитрост, предразположи го, Брайън. И му предложи размяна.

— Имаме ли под ръка нещо, което да му предложим?

— „Нелсън трейдинг“.

— Сър?

— Една част се съдържа в доклада. Плюс скромна допълнителна информация, която с удоволствие ще ти предам малко по-късно.

— Благодаря ви, сър.

— Робърт, докъде стигна с търсенето на Джон Чен и Бившия вълк или Бившите вълци?

— Целият криминален отдел е вдигнат на крак. Веднага научихме номера на колата му — 1098. Между другото, разговаряхме със съпругата му, госпожа Барбара Чен. През по-голямата част от времето беше в истерия, но иначе ясна.

— О?

— Да, сър. Тя е… Е, нали разбирате.

— Да.

— Каза, че не било необичайно мъжът й да се прибира много късно. Сподели, че много често до късно имал бизнес-съвещания, а понякога рано сутрин отивал на пистата или на корабчето си. Почти съм сигурен, че е знаела, че е гуляйджия. Беше сравнително лесно да проследим действията му до два след полунощ. Оставил е Кейси Чолок в „Олд Вик“ около 22:30…

— Срещнал ли се е снощи с Бартлет?

— Не. През цялото време Бартлет е бил в самолета си на Кай Так.

— Джон Чен разговарял ли е с него?

— Не, освен ако има някакъв начин самолетът да се включи в нашата телефонна мрежа. Държахме я под наблюдение до сутрешния обиск.

— Продължавай.

— След като оставил госпожица Чолок — между другото открих, че е бил с Ролса на баща си, — се е качил на автомобилния ферибот и се е прехвърлил на хонконгския бряг, където отишъл в един частен китайски клуб близо до „Куинс роуд“ и освободил колата и шофьора… — Армстронг извади бележника си и погледна в него. — … клубът се нарича „Тонг Лау“. Там се срещнал със свой приятел и колега в бизнеса, Уо Санг Чи, и започнали да играят ма-джонг. Около полунощ играта се разтурила. След това заедно с Уо Санг Чи и другите двама играчи и негови приятели, Та Пан Фат — журналист и По Ча Сик — борсов посредник, се качили на едно такси.

Робърт Армстронг продължи да докладва фактите в познатия полицейски стил, а това му доставяше удоволствие и отклони мислите му от папката и цялата секретна информация, която бе научил, както и от проблема за парите, от които спешно се нуждаеше. „Бих искал, Господи, да можех да бъда просто полицай“ — помисли с ненавист към цялото Специално разузнаване и необходимостта от него.

— Та Пан Фат слязъл първи от таксито пред дома си на „Куинс роуд“, малко след това, на същия булевард слязъл и Уо Санг Чи. Джон Чен и По Ча Сик — подозираме, че имат връзки с триади и в момента се прави подробна проверка, отишли до гаража Тинг Ма на „Сънинг роуд“, Коозуей Бей, за да вземат колата на Джон Чен, Ягуар модел 1960. — Той отново погледна в бележника си, с желанието да бъде точен, а китайските имена както винаги го объркваха, дори и след толкова години. — Един чирак от гаража, Тонг Та Уей, го потвърди. След това Джон Чен закарал приятеля си По Ча Сик до дома му на „Вилидж стрийт“ 17 в „Хепи вели“, където оставил колата. Междувременно Уо Санг Чи, колегата на Джон Чен — любопитното за него е, че оглавява Транспортната компания на „Струан“, владееща монопола над превозите за и от Кай Так, — отишъл в ресторанта „Сап уа“ на „Флеминг роуд“. Той твърди, че след като стоял там тридесет минути, дошъл Джон Чен и двамата излезли с колата на Чен с намерението да си вземат от улицата момичета за танци и да ги заведат на вечеря…