Читать «Търговска къща» онлайн - страница 107
Джеймс Клавел
— Извинете, сър.
Крос завъртя папката с лице към тях и я отвори на заглавната страница. Там пишеше:
— Да — продължи той. — Да. За първи път имаме реално доказателство за това, че „Струан“ имат собствена разузнавателна мрежа. — Той се усмихна, от което ги полазиха тръпки. — Бих искал да разбера, как търговците са в течение на цялата тайна информация, която би трябвало да знаем много преди тях.
— Да, сър.
— Докладът явно е част от поредица, а този е подписан от името на Комисията за изследвания на „Струан“, някакъв си А. М. Грант в Лондон, датата е от преди три дни.
Брайън Куок отново зяпна:
— Грант? Това не е ли Алън Медфърд Грант, сътрудник на Института за стратегическо планиране в Лондон?
— Отличен, Брайън. Десет от десет. Да. Самият господин А. М. Г. Господин Важна Клечка, господин Съветника на правителството на Нейно Величество по секретните дела, който наистина знае страшно много неща. Познаваш ли го, Брайън?
Брайън Куок каза:
— Миналата година се срещнах няколко пъти с него по време на курса за висши полицейски служители в „Дженеръл стаф колидж“. Изнесе лекции по въпросите на съвременното стратегическо мислене в Далечния Изток. Блестящ. Наистина блестящ.
— За щастие е англичанин и е на наша страна. Но въпреки това… — Крос отново въздъхна. — Искрено се надявам, че този път е направил грешка. Защото, ако не е така, сме затънали в блатото повече, отколкото съм си представял. Изглежда, че много малко от нашите тайни са все още тайни. Неприятно. Много. А колкото до това — той докосна папката, — наистина съм много шокиран.
— Оригиналът стигнал ли е до назначението си?
— Да. Дънрос го е получил лично, днес в 4:18 следобед. — Гласът му стана още по-мек. — Слава Богу, отношенията ми с братовчедите ни зад океана са прекрасни. Като твоите, Робърт, и за разлика от твоите, Брайън. Ти никога не си харесвал Америка, нали Брайън?
— Да, сър.
— Може ли да попитам защо?
— Говорят прекалено много, не можеш да им довериш никаква тайна — кресливи са и според мен глупави.
Крос се усмихна само с устата си:
— Това не е достатъчна причина, за да не поддържаш добри отношения с тях, Брайън. Може би глупакът си ти.
— Да, сър.
— Не всички са глупави, о, съвсем не всички. — Шефът затвори папката, но я остави с лице към тях. И двамата я гледаха като хипнотизирани.
— Американците казаха ли, откъде са разбрали за тази папка, сър? — без да мисли, попита Армстронг.
— Робърт, наистина мисля, че синекурната длъжност в Каулуун ти е размътила мозъка. Да те предложа ли за пенсиониране по болест?
Едрият мъж трепна:
— Не, сър, благодаря ви, сър.
— Ние бихме ли им разкрили нашите източници?
— Не, сър.
— Щяха ли да ми кажат, ако бях имал глупостта да ги попитам?
— Не, сър.
— Цялата тази работа е много досадна и е въпрос на престиж. На моя престиж. Не си ли съгласен, Робърт?
— Да, сър.
— Добре, това е вече нещо. — Крос се облегна назад и започна да се клати на стола си, вперил поглед в тях. И двамата се чудеха, кой ли е подшушнал тази информация и защо?
