Читать «Търговска къща» онлайн - страница 108

„Няма начин да е ЦРУ — мислеше си Брайън Куок. — Те щяха сами да хванат доклада. Нямат нужда Специалното разузнаване да им върши черната работа. Онези ненормални копелета са способни на всичко, биха притиснали всеки. Ако не са те, тогава кой? Кой? Сигурно е някой от разузнаването, който не може или не е могъл да извърши това и е в добри отношения с Крос. Официално лице от консулството? Възможно е. Джони Мишауър от Военноморското разузнаване? По собствен канал. Кой? Няма много… Човекът на ФБР, протежето на Крос! Ед Ланган. Но откъде Ланган би могъл да знае за тази папка? Информация от Лондон? Възможно е, но там ФБР няма представителство. Ако информацията е дошла от Лондон, би трябвало пети или шести отдел на Военното разузнаване да са го знаели преди това. Щяха да ни изпратят телекс и да ни направят на нищо за това, че не можем да си свършим работата на собствена територия. А дали самолетът, с който е пристигнал куриерът, е кацнал в Ливан? Доколкото си спомням, там има един човек на ФБР. А ако не е нито от Лондон, нито от Ливан, тогава информацията сигурно е дошла от самия самолет. Добронамерен придружаващ информатор, който е видял доклада или поне папката? Екипажът? Айейа! Дали самолетът е бил на ТУА или на Пан Ам? ФБР има връзки навсякъде, тесни връзки — с най-различни съвсем обикновени сфери, и правилно. О, да. Има ли неделен полет? Да. На Пан Ам, кацащ по разписание в 20:30. А докато се настани човек в хотела, става прекалено късно за незабавна доставка. Идеално.“

— Странно е, че куриерът е пристигнал с полета на Пан Ам, а не с този на БОАК, който е много по-удобен — каза той, доволен от начина, по който работеше мозъкът му.

— Да. И аз си помислих същото — отбеляза Крос с равен глас. — Ужасно нетипично за един англичанин. Разбира се, Пан Ам винаги каца навреме, докато с бедния стар БОАК напоследък… — Той кимна доволно на Брайън. — Отново отличен. Ставаш първенец на класа.

— Благодаря ви, сър.

— До какъв друг извод стигна?

След кратка пауза Брайън Куок каза:

— В замяна на информацията сте обещали на Ланган пълно копие на доклада.

— И?

— И съжалявате, че сте го изпълнили.

Крос въздъхна:

— Защо?

— Ще разбера, едва след като го прочета.

— Брайън, днес ти наистина надмина себе си. Добре. — Шефът разсеяно разлисти папката и двамата мъже разбраха, че съзнателно ги дразни, но не знаеха защо. — В другите раздели има едно-две много любопитни съвпадения. Имена като Винченцо Банастазио… места за срещи като „Синклер тауърс“… Говори ли ви нещо „Нелсън трейдинг“?

И двамата поклатиха отрицателно глави.

— Всичко е много любопитно. Комунисти от ляво, комунисти от дясно… — Очите му станаха още по-студени. — Изглежда си имаме гадинка и в нашите среди, вероятно на ниво полицейски началник.

— Невъзможно! — изпусна се Армстронг.

— Колко време работи при нас в Специалното разузнаване, момчето ми?

Армстронг трепна:

— Почти пет години.

— И за шпионина Сордж беше невъзможно. За Ким Филби също беше невъзможно. Боже Господи, Филби! — Внезапното бягство на англичанина в Съветска Русия през януари тази година бе предизвикало страхотен шок в целия западен свят. Бивш супер агент на шести отдел на Британското военно разузнаване за задокеански шпионаж и контрашпионаж, доскоро Филби бе работил в британското посолство във Вашингтон, където отговаряше за свръзката на Министерството на отбраната на САЩ, държавата и ЦРУ по всички въпроси на сигурността на най-високо равнище. — Невъзможно е, в името на всичко свято, през всичките тези години да е бил съветски агент и да е останал неразкрит, нали, Робърт?