Читать «Шогун» онлайн - страница 851
Джеймс Клавел
— За къде заминавате?
— Първо за Нагасаки, а оттам с кораб за Мишима. Чакат ме търговски преговори. А оттам — накъдето нареди Торанага или където ще се състои битката.
— Ще ви пуснат ли да пътувате свободно въпреки войната?
— О, да. Те имат нужда от нас — който и да победи, все ще има нужда от нас. Убеден съм, че можем да се държим като разумни хора и да се сдобрим. Моля ви заради Марико-сама.
Блакторн не каза нищо.
— Веднаж вече сключихме примирие по нейна молба — обади се той след малко. — Сега ви предлагам същото — примирие, а не мир, при условие, че обещаете да не се приближавате на повече от петдесет мили до моята корабостроителница.
— Съгласен съм, лоцмане, разбира се, че съм съгласен. Но вие напразно се боите от мен. Щом искате обаче, добре — примирие в нейна памет. — Алвито протегна ръка. — Благодаря ви.
Блакторн му стисна ръката.
— Скоро в Нагасаки ще се състои погребението й — в катедралата. Делегатът-посетител лично ще отслужи литургията Анджин-сан. Ще погребем част от пепелта й.
— Това би й доставило удоволствие.
Блакторн се загледа в изгорелия си кораб, после отново погледна Алвито.
— Два дни преди да умре, тя помоли Делегата-посетител за последно причастие и го получи — продължи свещеникът.
— Значи… значи, е знаела, че ще умре… Каквото и да се бе случило, тя е била сигурна жертва.
— Да. Господ да я благослови.
— Благодаря ви, че ми го казахте.
—
—
— Ще го направя.
Блакторн стисна отново ръката му и го проследи с поглед — висок, силен, достоен противник. Ние винаги ще си останем врагове, мислеше си той. И двамата го знаем много добре, със или без примирие. Какво би казал, ако знаеше за намеренията ни с Торанага? Нищо повече от вече изречените заплахи, нали? Това е добре. Разбираме се. А примирието няма да ни навреди. Но в едно нещо грешите, Цуку-сан — няма да се срещаме често. Докато корабът ми се строи, аз ще заема мястото ви на преводач — първо на Торанага, след това на регентите — и постепенно ще се окаже, че нямате търговски преговори за водене, дори ако португалските кораби продължат да превозват коприната. Но това също ще се промени. Моята флота ще е само началото. След десетина години английските кораби ще владеят тези морета. Но сега нека мисля само за моята „Благородна дама“.
И Блакторн се върна доволен при Нага и взеха да съставят планове за утрешния ден, после се изкачи по хълма към временната си къща, недалеч от тази на Торанага. Хапна ориз и нарязана на прозрачни резенчета сурова риба, приготвени от един от готвачите му, които му се сториха безкрайно вкусни. Сипа си втори път и изведнъж избухна в смях.
— Господарю?
— Нищо.
Но в мислите си видя Марико и я чу да казва: „О, Анджин-сан, един ден може би суровата риба ще започне дори да ви харесва и това ще означава, че сте на път към нирвана — вечното спокойствие.“
Ех, Марико, толкова се радвам, че си получила последно причастие. Това бе тъй важно за теб. И съм ти много благодарен. За какво, Анджин-сан? — чу я той. За живота, Марико, любов моя.