Читать «Шогун» онлайн - страница 853

После кучетата я насочиха към един фазан и тя отново се издигна устремно нагоре, нагоре, за да започне оттам падането си, което сякаш нямаше край, и да убие тъй красиво! И отново се върна при първото повикване и гордо си хапна от ръката му.

А сега Торанага искаше да хване заек. Изведнъж му хрумна, че месото ще достави удоволствие на Анджин-сан. И затова, вместо да приключи с лова за този ден, доволен от хванатото, той реши да гони дивеч за ядене. Ускори ход, защото на всяка цена искаше да успее.

Свитата му отмина лагера, заизкачва се по криволичещия път към хребета и Торанага се почувствува отново щастлив от постигнатото през деня.

Обгърна с критичен поглед целия лагер, за да открие някаква опасност, но не забеляза нищо подозрително. Няколко роти се обучаваха в стрелба — всъщност без да стрелят, защото Цуку-сан беше все още наоколо, и това му достави удоволствие. На една страна двадесетте оръдия блестяха на слънцето, спасени от кораба с толкова грижа и старание, а близо до тях Анджин-сан бе седнал с кръстосани крака и разглеждаше нещо, поставено пред него на ниска масичка — вече седеше като нормален човек. По-долу се виждаха обгорените останки от кораба — още не го бяха помръднали от мястото му и Торанага отново се зачуди как Анджин-сан ще го докара до брега, щом като не може с теглене.

Защото, Анджин-сан, сигурен съм, че ще ги издърпаш на брега, каза си Торанага без никакво съмнение.

Да. Ще построиш кораба си и аз пак ще, го погубя, както погубих и този, или пък ще го пусна да плава, за да зашлевя една плесница на християните, които са по-важни за мен от твоите кораби, приятелю — съжалявам, но това е самата истина, — дори от корабите, които ще ми докараш от родината си. Твоите сънародници ще ми ги докарат, както и договора с твоята кралица. Но не и ти. Ти си ми нужен тук.

Когато му дойде времето, Анджин-сан, ще ти обясня защо беше наложително да унищожа кораба ти и тогава ще приемеш този факт спокойно, защото ще бъдеш зает с други неща и ще разбереш истината: трябваше да избирам между кораба и живота ти. Избрах второто. Правилно постъпих, нали? И тогава двамата с теб ще се посмеем над „природното бедствие“. Ако знаеш колко лесно ми беше да поставя на кораба специален патрул от мои доверени хора с тайното нареждане да поръсят щедро палубите с барут през онази нощ, като предварително наредих на Нага — веднага щом Оми ме извести за заговора на Ябу — да размени постовете така, че дежурствата на кораба и на брега да се паднат само на хора от Идзу и по-специално на петдесет и тримата предатели. Останалата работа я свърши един-единствен нинджа с кремък в нощта и корабът ти лумна като факел. Разбира се, нито Оми, нито Нага подозираха нещо за този саботаж.

Извини ме, но без това не можеше. Спасих ти живота, Анджин-сан, а ти го цениш повече от кораба си. Най-малко петдесет пъти ми се е налагало да преценявам дали да не жертвувам живота ти, но винаги съм успявал да избягна тази опасност. И се надявам да продължи така. Защо ли? Е, днешният ден е ден на истината. Отговорът е — защото ти ме забавляваш и защото имам нужда от приятел. Не смея да се сприятеля с някой от моите хора или от португалците. Да, ще прошепна тази тайна в някой кладенец по пладне, когато съм съвсем сам: имам нужда от приятел! Имам нужда от твоите знания. Марико-сама беше права и в това отношение. Преди да си отидеш, искам да овладея всичко, което знаеш. Нали веднъж ти казах, че двамата с теб разполагаме с много време?