Читать «Шогун» онлайн - страница 850

— Да. Жалко за къщата. Ще си построят друга.

Алвито кимна и погледна към кораба, заливан от вълните.

— Преди да си тръгна, искам да ви кажа, че знам какво означава за вас загубата на Марико-сан. Много бях натъжен, като чух какво сте изживели в Осака, но, от друга страна, този разказ ме зарадва: Разбирам смисъла на нейната саможертва… Разказвала ли ви е за баща си и за семейната си трагедия?

— Да, отчасти.

— Тогава и вие разбирате… Аз познавах Джу-сан Кубо много добре.

— Кого? Искате да кажете — Акечи Джинсай?

— Ах, да, извинете. Но сега е известен под това име — Джу-сан Кубо. Марико-сама не ви ли е казала?

— Не.

— Тайко му даде този подигравателен прякор, който означава „шогун за тринадесет дни“. Неговият бунт — от вдигането на хората му до трагичното им сепуку — продължи само тринадесет дни. Не беше лош човек, но много ни мразеше — не за това, че сме християни, а за това, че сме чужденци. Често съм се питал дали Марико не се покръсти, за да научи повече за нас и след това да ни погуби. Той твърдеше, че съм бил настроил Города срещу него.

— Това вярно ли е?

— Не.

— Как изглеждаше?

— Нисък, плешив, много високомерен, чудесен военачалник и забележителен поет. Тъжен край — за всички Акечи. А сега и последната от тях… Горката Марико! Но това, което тя направи, спаси Торанага и такава е божията воля. — Алвито леко докосна броеницата си. След малко продължи: — Лоцмане, исках също да ви се извиня, преди да отпътувам за… накратко, радвам се, че Делегатът-посетител е успял да ви спаси. Но не се извинявам за „Еразъм“, защото нямам пръст в тази работа. Извинявам се също и за онези двамата — Песаро и капитана. А за кораба се радвам, че изгоря.

— Шигата га най, отче. Скоро ще имам друг кораб.

— Какъв по-точно?

— Достатъчно голям и силен.

— За да може да нападне Черния кораб ли?

— За да може да ме отведе обратно в Англия… и да мога да се защитя от чужди нападения.

— Всичкият ви труд ще отиде на вятъра.

— Искате да кажете, че ще има ново „природно бедствие“?

— Да. Или саботаж.

— Тогава ще построя още един, а ако и с него стане нещо — още един. Или ще си построя кораб, или ще си запазя място на чужд, а като стигна в Англия, ще изпрося, наема, купя или открадна кораб и ще се върна обратно тук.

— Да, знам. Именно затова никога няма да напуснете тези брегове. Прекалено много знаете, Анджин-сан. Казал съм ви го преди и пак ви го повтарям, и то без никаква злоба. Това е самата истина. Вие сте храбър човек, достоен противник, заслужавате уважение и аз ви уважавам. Между нас би трябвало да цари мир и съгласие. Ще ни се налага често да се срещаме през следващите години — ако оцелеем след войната.

— Ще се срещаме ли?

— Да. Вече добре владеете японски език и скоро ще станете личен преводач на Торанага. Двамата с вас не би трябвало да се караме. Боя се, че съдбите са ни преплетени. Доколкото знам, и Марико-сан ви е казвала същото.

— Не, не е споменавала такова нещо. Какво друго ви каза?

— Помоли ме, дори настояваше да бъда ваш приятел и да ви закрилям, ако мога. Сега не съм дошъл тук да ви дразня, Анджин-сан, нито да се карам с вас, а да ви помоля да се сдобрим, преди да си тръгна.