Читать «Шогун» онлайн - страница 808

— Заповядвам ви да забравите този срам.

— В такъв случай той не съществува, господарю. Но тя ми изневери с него и това не може да се забрави, нито прости — докато той е жив. Имам доказателства. Искам смъртта му. Още сега. Той… Моля ви, господарю, за какво ви е вече, като няма кораб?

— Какви доказателства имате?

— Всички знаят. По пътя от Йокосе. Говорих с Йошинака. Всички знаят! — настоя той нацупено.

— Йошинака ги е видял в леглото? Обвини ли я в изневяра?

— Не, но ми каза… — Бунтаро вдигна изпълнен с остра болка поглед. — Знам и това ми стига. Моля ви да изпълните заветното ми желание. Досега нищо не съм искал от вас.

— Той ми е нужен жив. Ако не беше той, нинджа щяха да я заловят жива и да я опозорят, а следователно и вас.

— Заветното ми желание — повтори Бунтаро. — Моля ви. Кораба му го няма… Той ви свърши вече работата, която очаквахте. Моля ви.

— Аз пък имам доказателства, че не ви е мамила.

— Извинете, но какви са доказателствата?

— Слушайте! Това е само за вашите уши — така се разбрахме с нея. Аз й заповядах да се сближи с него. Вярно е, че бяха приятели. Анджин-сан я боготвореше, но не ви е мамил с нея, нито тя вас с него. В Анджиро, малко преди земетресението, тя първа предложи да отиде в Осака и да освободи заложниците, като се опълчи срещу Ишидо на публично място, и после предизвика кризисно положение, като извърши сепуку. През този ден аз ре…

— Значи, всичко е било решено още тогава?

— Разбира се. Кога най-сетне ще проумеете? През същия този ден аз й заповядах да се разведе с вас.

— Моля, господарю?

— Да се разведе. Какво неясно има?

— Да, но…

— Да се разведе? Години наред ви влудяваше, години наред вие се отнасяхте отвратително с нея. Я си спомнете как постъпихте с дойката и дамите й! Казах ви изрично, че ми е крайно необходима, за да превежда на Анджин-сан, а вие въпреки това си изтървахте нервите и я пребихте от бой! За малко дори да я убиете, така ли беше?

— Да, моля за извинение.

— Значи, беше дошъл моментът да сложим край на тази женитба. Затова заповядах да се прекрати. Още тогава.

— Тя ли помоли за развод?

— Не. Аз така реших и заповядах. Марико-сан ме помоли обаче да оттегля заповедта си. Отказах. Тогава тя каза, че по-скоро ще извърши сепуку без мое съгласие, отколкото да допусне да бъдете посрамен по този начин. Наредих й да се подчинява. Тя отказа. Жена ви ме принуди мен, законния си господар — продължи Торанага сърдито, — да оттегля заповедта си за момента и да я издам отново чак след Осака, като и двамата знаехме, че Осака означаваше нейната смърт. Сега разбрахте ли?

— Да, разбрах.

— А в Осака Анджин-сан спаси честта й и честта на моите жени и на най-малкия ми син. Ако не беше той, и те, и всички други заложници щяха да са все още в Осака, а аз сега да съм мъртъв или в ръцете на Икава Джикю — най-вероятно окован във вериги като най-обикновен престъпник.

— Моля да ме извините… но защо го е направила? Тя ме ненавиждаше. Защо тогава е отложила развода? Може би заради Саруджи?

— Заради честта ви. Така разбираше дълга си. Жена ви беше толкова загрижена за вашата чест — дори след смъртта си, — че споразумението ни гласеше всичко да остане между нас тримата. Никой друг да не знае — нито Анджин-сан, нито синът й. Никой — нито дори християнският й изповедник.