Читать «Шогун» онлайн - страница 791

За миг се изкуши да измъкне меча си и да се втурне в атака. Но това не беше изход. Те нямаше дори да се бият с него. Много от тях имаха копия, така че щяха да го хванат, да го обезоръжат и да го вържат. Вързан няма да тръгна, каза си той. Единственият път беше напред, но там неговите мечове бяха безпомощни срещу пищовите. Ще се нахвърли срещу тях, но щяха само да го осакатят, като стрелят в коленете му, и пак ще го вържат…

— Хайде, капитан Блакторн — подкани го дел Аква.

— Да, един момент, моля ви… — И Блакторн повика с жест Микаел. — Чуйте, братко! Като вървяхме покрай брега, вие ми казахте, че съм достоен самурай. Мислехте ли го?

— Да, Анджин-сан, мислех всяка дума, която изрекох.

— Тогава ви моля за една услуга, като самурай — продължи той тихо, но настойчиво.

— Каква услуга?

— Да умра като самурай.

— Вашата смърт не е в моите ръце. Тя е в божиите ръце, Анджин-сан.

— Да, но въпреки това ви моля за нея. — И Блакторн махна към дървения стълб. — Не по този начин. Много е подло.

Озадачен, Микаел присви очи и се взря към лорчата. И едва сега видя стълба.

— Благословена майко божия…

— Хайде, капитан Блакторн, чакам ви — извика отново дел Аква. Блакторн продължи по-настойчиво.

— Обяснете на офицера. Той има достатъчно самураи и може да наложи волята си. Обяснете му. Вие сте ходили в Европа и знаете какво е там. Не искам от вас кой знае колко много. Моля ви, аз съм самурай. Някой от тях може да ми стане секундант.

— Сега… ще попитам.

И Микаел се върна при офицера и го заговори тихо, но настойчиво.

Блакторн се обърна и съсредоточи вниманието си върху кораба. После пристъпи напред. Дел Аква го изчака да се изравни с него и чак тогава тръгна.

Ферейра се затича от кърмата покрай главната палуба със затъкнати в колана пищови и провесена от едната му страна рапира. Родригес го следваше мълчаливо с поглед, а дясната му ръка стискаше дулото на дългоцев пищов. Песаро и десетина моряци вече чакаха до трапа, подпрели се на мускетите си със затъкнати щикове. А дългата сянка на дървения стълб се пресягаше към Блакторн.

О, господи, какво ли не бих дал за един пищов… Не допускай, господи, да се посрамя, молеше се той, а разстоянието заплашително се скъсяваше.

— Добър ден, ваше високопреосвещенство — поздрави Ферейра, но очите му виждаха само Блакторн. — Значи, англи…

— Добър ден, капитане. — Дел Аква посочи сърдито стълба. — Това ваше хрумване ли е?

— Да, ваше високопреосвещенство.

— Върнете се веднага на кораба!

— Това е военно решение!

— Върнете се на кораба!

— Не! Песаро! — Боцманът и моряците веднага тръгнаха срещу Блакторн с насочени щикове. Ферейра измъкна пищова си. — Ето че пак се срещнахме, англичанино.

— Това не ми доставя особено удоволствие.

Блакторн извади меча си от ножницата. Хвана го несръчно с две ръце, а счупената ръкохватка му убиваше.

— Обаче довечера в ада ще изпиташ истинско удоволствие! — заплашително избълва Ферейра.

— Ако ви стискаше да се биете като мъж… Но вие не сте никакъв мъж, а един страхлив испанец!