Читать «Шогун» онлайн - страница 790
Джеймс Клавел
Както и очакваше, Микаел се запъти към мисията. Той твърдо реши, че за да го завлекат вътре и да му отнемат оръжието, ще трябва първо да го пребият, докато загуби съзнание.
— Нали ме водехте при галерата? — попита той още веднъж Микаел.
— Да, Анджин-сан. — И за негово голямо учудване Микаел му махна да спре извън портата. — Нищо не се е променило. Извинете, но ще трябва да почакате малко.
Изненадан, Блакторн го проследи с поглед — той влезе сам в мисията. Очакваше пътят им да свърши тук. Първо Инквизицията и съдебният процес, съпроводен с мъчения, после ще го предадат в ръцете на капитан Ферейра. Пак погледна към лорчата на стотина крачки оттук. Ферейра и Родригес бяха на кърмата, а палубата бе почерняла от въоръжени моряци. Зад португалския кораб пътят леко извиваше и му пречеше да види ясно галерата. До перилата на палубата бяха застанали някакви мъже, наблюдаваха го и му се стори, че сред тях различава Ябу и Винк, но не беше сигурен. Също така остана с впечатлението, че на галерата има някакви жени, но не знаеше кои са. А около кораба му имаше Сиви. Много Сиви.
Отново погледна Ферейра и Родригес. И двамата бяха въоръжени до зъби. Също и моряците. До двете малки оръдия откъм брега бяха застанали артилеристи. Различи туловището на боцмана Песаро, който се зададе заедно с някакви други хора. Проследи ги с очи и в следващия миг кръвта му се смрази. В другия край на пристана бе забит висок дървен стълб, а около основата му бяха натрупани съчки.
— Как сте, лоцмане?
Откъм портата се зададе дел Аква. Микаел изглеждаше като джудже пред него. Делегатът-посетител беше облечен в езуитска роба, а невероятният му ръст и разкошната сивобяла брада му придаваха зловещата царствена осанка на библейски патриарх. Дел Аква олицетворяваше самата Инквизиция — макар и външно благодушен, помисли си Блакторн. После вдигна поглед към кафявите му очи — беше му много странно, че трябва да вдига глава, за да погледне някого в очите, — но по-странно щеше да бъде, ако прочетеше в тях съчувствие. Той знаеше, че няма да срещне в погледа му милост и не я очакваше.
— А вие как сте, отче? — отвърна той на въпроса с въпрос, после усети как скаридите му натежаха като олово в стомаха и му призля.
— Да вървим ли по-нататък?
— Защо не?
Значи, съдът на Инквизицията ще се състои на кораба, помисли Блакторн и усети смъртен ужас. Ех, защо нямам пищов! Тогава вие пръв ще умрете, ваше високопреосвещенство.
— Остани тук, Микаел — нареди дел Аква. Сетне погледна към португалския кораб. Лицето му стана сурово и той се запъти натам.
Блакторн се поколеба. Микаел и самураите го гледаха много особено.
—
