Читать «Шогун» онлайн - страница 793

Блакторн се извърна рязко — шестима от самураите на Кияма вече опъваха нови стрели в лъковете си. До тях беше и Микаел. Офицерът рязко извика нещо. Песаро изпищя за последен път, крайниците му потрепериха конвулсивно и той умря.

Разтреперан, Микаел пръв наруши мълчанието.

— Офицерът много се извинява, но се боял за живота на Делегата-посетител.

Микаел молеше бог да му прости, че е дал знак да се стреля. Но Песаро беше предупреден, успокояваше се той. А мой дълг е да следя да се изпълняват заповедите на Делегата-посетител, да бдя над живота му, да го пазя от убийци и да правя всичко, зависещо от мен, никой да не бъде отлъчен от майката-църква.

Дел Аква бе коленичил до трупа на Песаро. Прекръсти го и го благослови. Португалците гледаха свирепо самураите и умираха от желание да получат заповед да се нахвърлят отгоре им. А онези самураи, които бяха останали до вратата на мисията, бързаха да се присъединят към групичката на Микаел, докато откъм галерата заприиждаха още Сиви да видят какво става. Макар и заслепен от ярост, Ферейра все пак разбра, че в този момент не може да си позволи едно стълкновение тук.

— Всички на кораба! Вземете и тялото на Песаро! Моряците навъсено се подчиниха.

Блакторн свали вдигнатия си високо меч, но не го прибра в ножницата. Чакаше поразен, убеден, че всичко е някаква хитрост, че ще го сграбчат и ще го завлекат на португалския кораб.

Горе на квартердека Родригес тихо нареди:

— Бъдете готови да отблъснете всеки чужд, който се опита да се качи. И внимавайте, за бога! — Моряците веднага заеха позиции. — Пазете капитана! Пригответе голямата лодка!

Дел Аква се изправи и се обърна към Ферейра, застанал високомерно на трапа, готов да брани кораба си.

— Вие сте виновен за тази смърт! — изсъска той. — Вашата фанатична жажда за мъст и кръв…

— Преди да произнесете публично нещо, за което ще съжалявате, ваше високопреосвещенство, помислете внимателно — прекъсна го капитанът. — Подчиних се на заповедта ви, макар да съм убеден, кълна се в бога, че вършите ужасна грешка. Чухте ме, че заповядах на хората си да се върнат на кораба. Песаро наруши вашата, а не моята заповед, и ако някой е отговорен за неговата смърт, това сте вие! Вие му попречихте — на него и на всички нас — да изпълним дълга си. Този англичанин е наш смъртен враг! И решението беше военно, кълна се в бога! Ще уведомя Лисабон!

Погледът му прецени бойната готовност на кораба, после се прехвърли върху приближаващите се самураи.

Родригес се беше придвижил към трапа.

— Капитане, не ми е възможно да изляза в открито море при този вятър.

— Пригответе голямата лодка. Ако се наложи, тя ще ни изтегли.

— Вече съм наредил.