Читать «Шогун» онлайн - страница 79

— Оказвате ми голяма чест, като посещавате едно от най-бедните ми села, Хиромацу-сама — поздрави го той.

— Господарят ми нареди да пристигна.

Хиромацу беше известен с прямотата си. Не се отличаваше нито с хитрост, нито с лицемерие, а само с абсолютна преданост към господаря си.

— За мен това е чест и удоволствие — заяви Ябу. — Бързах да пристигна от Йедо заради варварския кораб.

— Торанага-сама покани всички приятелски настроени даймио да очакват в Йедо завръщането му от Осака.

— Как е нашият господар? Надявам се, че е много добре.

— Колкото по-скоро се прибере на сигурно място в крепостта си в Йедо, толкова по-добре. Колкото по-скоро конфликтът с Ишидо се превърне в открита война и нашите войски си пробият път до крепостта Осака и я изгорят до основи, толкова по-добре. — Бузите на стареца порозовяха и безпокойството му за Торанага нарасна, не обичаше да бъде далеч от него. Тайко бе построил крепостта Осака непревземаема. Тя бе най-голямата в империята, с взаимно свързани кули и ровове, по-малки крепости, наблюдателници, мостове и вътре в нея място за осемдесет хиляди воини.

Около крепостните стени и града бяха разположени други войски, също така дисциплинирани и добре въоръжени и до един фанатични привърженици на Яемон — Наследника.

— Десетки пъти съм му повтарял, че е полудял, щом се навира в ръцете на Ишидо. Луд човек!

— Но Торанага-сама трябваше да отиде — той нямаше друг избор. — Тайко бе наредил Съветът на регентите, който управляваше от името на Яемон, да се събира на десетдневно съвещание най-малко два пъти в годината, и то винаги в крепостта Осака, като всеки член на Съвета имаше право да доведе със себе си свита от най-много петстотин души. Всички останали даймио бяха задължени да гостуват в крепостта заедно със семействата си и да оказват на наследника полагаемите му се почести — също два пъти годишно. По този начин върху всички се упражняваше контрол и всички поне два пъти в годината бяха безпомощни. — Съвещанието нали беше насрочено? Би било предателство да не се яви.

— Предателство спрямо кого? — Хиромацу почервеня още повече. — Ишидо се опитва да изолира нашия господар. Слушайте, ако аз държах Ишидо в ръцете си, както той държи Торанага-сама, не бих се колебал нито за миг — независимо от рисковете. Главата на Ишидо отдавна да е напуснала раменете му и духът му вече щеше да очаква своето прераждане. — Генералът неволно размърда доста изтърканата ножница на меча, който стискаше в лявата си ръка. Дясната му ръка, цялата в зараснали рани и мазоли, лежеше нащрек в скута му. Той огледа „Еразъм“. — Къде са оръдията?

— Наредих да ги свалят на брега. От съображения за сигурност. Дали Торанага-сама ще постигне още един компромис с Ишидо?

— Когато тръгнах от Осака, всичко беше спокойно. Съветът щеше да започне да заседава след три дни.