Читать «Шогун» онлайн - страница 78

— Разбира се, че не, господарю — побърза да го увери Оми. — Само си помислих, че Дзукимото може да измисли за какво да използува такъв кораб.

— Но за какво ми е търговски кораб?

— Свещеникът каза, че корабът е военен, господарю. И ми се стори, че го беше страх. Като започне войната, един такъв кораб може…

— Нашата война ще се води по суша. Морето е за търговците, а те до един са мръсни лихвари, пирати и рибари. Ябу стана и заслиза надолу по стъпалата към градинската врата, където един самурай държеше коня му за юздата. Спря и се загледа към морето. Коленете му се подкосиха.

Оми проследи погледа му.

В залива влизаше кораб. Беше голяма галера с безброй гребци — най-бързият от всички японски крайбрежни кораби, защото не зависеше нито от вятъра, нито от приливите и отливите. Знамето, развяно на мачтата, носеше герба на Торанага.

Глава седма

Тода Хиромацу, господар на провинциите Сагами и Кодзуке, най-довереният военачалник и съветник на Торанага, слезе сам по трапа на пристана. Беше висок за японец, малко по-висок от метър и осемдесет, як мъж с тежки челюсти, който изглеждаше много добре за своите шестдесет и седем години. Военното му униформено кимоно бе от кафява коприна, без никакви украшения, ако не се смятаха петте малки герба на Торанага — три преплетени бамбукови клони. Носеше излъскан нагръдник и стоманени наръкавници. В пояса му бе втъкнат само късият меч. Другият, за убиване, носеше в ръка, готов светкавично да го измъкне от ножницата и на секундата да убие, за да защити господаря си. Което и вършеше от петнадесетгодишна възраст.

Никой, дори самият тайко, не успя да го промени. Преди година, когато тайко умря, Хиромацу стана васал на Торанага. Торанага му даде Сагами и Кодзуке, две от осемте си провинции, петстотин хиляди коку годишно и го остави да върши онова, което най-добре умееше: да убива.

Брегът бе осеян от жителите на селото — мъже, жени и деца, коленичили с ниско сведени глави. Самураите бяха строени най-отпред в стройни тържествени редици. Начело им бе застанал Ябу със своите помощници.

Ако Ябу беше жена или по-слаб мъж, той щеше да се удря по гърдите, да се тръшка и да си скубе косите. Съвпадението беше прекалено голямо. За да се появи знаменитият Тода Хиромацу тук, на този именно ден, означаваше, че Ябу е бил предаден — или в Йедо от някой от домашните си, или тук в Анджиро от Оми, някой от хората на Оми или от жител на селото. Той бе хванат в неподчинение на местопрестъплението. Някой враг се бе възползувал от интереса му към кораба.

Той коленичи и се поклони, всичките му самураи го последваха. После прокле наум кораба и целия му екипаж.

— Ах, Ябу-сама — чу той гласа на Хиромацу и го видя да коленичи върху меката рогозка, постлана за целта, и да отговаря на поклона му. Ала дълбочината, на която му се поклони, бе по-малка от полагаемата се, освен това не го изчака отново да се поклони, така че преди някой да му каже, че е в голяма опасност, той вече знаеше. Видя как генералът се облегна назад на петите си. Зад гърба му го наричаха Железния юмрук. Единствено самият Торанага и тримата му съветници имаха правото да плават под флага на Торанага. Защо е трябвало да изпраща такъв важен генерал, за да ме спипа, че съм напуснал Йедо?