Читать «Шогун» онлайн - страница 784

— Анджин-сан — обади се единият от самураите. — Научихме, че сте убили пет нинджа. Много, много добре.

— Съжалявам, само двама. Може би трима — отговори Блакторн и завъртя глава наляво-надясно, за да облекчи болката и да се пребори със световъртежа си.

— Чух, че загинали петдесет и седем нинджа и сто и шестнадесет Кафяви, вярно ли е? — продължи самураят.

— Не знам, съжалявам.

Капитанът се върна.

— Заповядано е да отидете на кораба, Анджин-сан. Този свещеник ще ви заведе.

— Да, благодаря, но първо трябва да видя Очиба-сама. Много, много важно. Моля, попитайте вашия…

Капитанът се извърна рязко и бързо с гърлен глас каза нещо на Микаел. Езуитът се поклони невъзмутимо и се обърна към Блакторн:

— Извинете, сеньор, но той каза, че неговият началник в момента пита своя началник, ала междувременно вие трябва незабавно да тръгнете и да ме следвате към галерата.

— Има! — додаде капитанът, за да подсили ефекта от думите си. Блакторн разбра, че с него е свършено. Чу гласа си:

— Благодаря, капитане. Къде са телохранителите ми, моля?

— Нямате телохранители.

— Моля, изпратете човек на кораба. Да повика собствените ми васали…

— Заповядано е още сега да вървите на кораба! Разбирате ли? — Тези думи бяха изречени неучтиво и много категорично. — Вървете на кораба! — повтори капитанът с крива усмивка, като чакаше Блакторн пръв да се поклони.

Блакторн разбра това и изведнъж всичко му се стори като някакъв кошмар, всичко около него се завъртя бавно и се обви в мъгла, отчаяно му се прииска да избърше потта от челото си и да се поклони, но беше убеден, че капитанът ще отговори едва-едва на поклона му, и то не съвсем учтиво и в никой случай като на равен, така че само ще се посрами пред всички. Беше ясно, че е предаден на католиците, че Кияма, Ишидо и свещениците участвуват в това предателство и по неизвестни причини, независимо на каква цена, той вече няма какво да прави тук, освен да избърше потта, да се поклони и да тръгне, а те щяха да го причакат някъде там.

В следващия момент сякаш видя Марико и си спомни нейния ужас, всичко, което бе казала, направила и на което го бе учила. Със сетни сили стисна счупената дръжка на меча си и войнствено раздалечи крака, осъзнал с кристална яснота, че съдбата му е решена, кармата му е определена и ако ще мре, по-добре да стори това сега, най-почтено, отколкото после.

— Аз съм Джон Блакторн, Анджин-сан — гордо заяви той и твърдото решение като че ли му вдъхна някаква необяснима сила и го направи груб и безмилостен. — Аз съм генерал на корабите на Торанага-сама. Всички кораби. Самурай и хатамото! Вие кой сте?

Капитанът пламна.

— Сайго Масакацу от Кага, капитан на гарнизона на Ишидо-сама.

— Аз съм хатамото, вие хатамото? — още по-грубо попита Блакторн, без дори да чуе името на противника си, а само го виждаше с огромна, нереална яснота — виждаше всяка негова пора, всяко косъмче на брадата му, всеки оттенък на злобните му очи, всяко косъмче на ръката му, хванала здраво дръжката на меча.