Читать «Шогун» онлайн - страница 751

А пръстите на водача все така отмерваха времето, след което внезапно спряха. Махна пак напрегнато към тъмнината и се спусна след Ябу. Последваха го още двадесет нинджа, докато петнадесет други заеха отбранителни позиции в двата края на коридора, за да охраняват пътя за отстъпление, лъкатушещ през лабиринти от забравени мазета и проходи, с които крепостта изобилствуваше, към един от тайните подземни входове на Ишидо под рова, а оттам към самия град.

Ябу вече тичаше с все сили и се препъваше по коридора, като едва успяваше да се задържи на крака. Втурна се в стаите на прислугата и започна да рита настрани изпречилите се на пътя му гърнета, тенджери, кратунки и бъчонки.

— Нинджа-а-а! — изкрещя той неистово — нещо, което не влизаше в пазарлъка, а беше негово лично хрумване, да се подсигури в случай на предателство. Слугите се пръснаха в паника, разпищяха се истерично и хукнаха да се крият под масите и скамейките, докато той премина като вихър през помещението, излезе от другия му край, а оттам полетя нагоре по следващата стълба към един от главните коридори, където първите Кафяви вече го чакаха с извадени мечове.

— Бързо! Тревога! — изкрещя Ябу. — Нинджа — при слугите има нинджа! Един от самураите хукна към главната стълба, а друг храбро се втурна с високо вдигнат меч към виещата се надолу стълба. Щом ги видяха, слугите се заковаха на място и после, стенещи от ужас, се хвърлиха обезумели върху каменните плочи, като прикриваха главите си с ръце. Ябу продължи да тича към главната врата, мина през нея и застана на стълбата.

— Тревога! Нападнати сме! — завика той според уговорката. Даваше знак, че е настъпила суматоха, която щеше да прикрие основния удар на нападението през тайната вратичка към приемната, с цел Марико да бъде отвлечена, и бързо да се оттеглят с нея, преди хората да разберат какво става.

Самураите при портата и долу в двора се засуетиха, тъй като не знаеха от коя посока ще дойде ударът, и в същия миг нападателите в градината изскочиха от прикритието си и избиха Кафявите в двора. Ябу побърза да се оттегли в предверието, а от спалнята на самураите наизскачаха още Кафяви и се втурнаха да помагат на другарите си отвън.

Един от капитаните се затича към него.

— Какво става?

— Нинджа — и вън, и сред слугите. Къде е Сумийори?

— Не знам — сигурно в стаята си.

Ябу изтича нагоре по стълбата, докато други летяха надолу по нея. В този момент от подземието се показа първият нинджа и се втурна покрай слугите, готов за нападение. Шурикенът обезвреди самотния защитник, копия довършиха слугите. Нападателите вече бяха в главния коридор и създаваха истерична суматоха с крясъците си, а въртящите се в кръг обезумели Кафяви не знаеха откъде да очакват следващия удар.

На горната площадка дебнещите нинджа разбиха вратата още при първите признаци на тревога и унищожиха последните Кафяви, които тичаха надолу. С отровни стрелички и шурикени те продължиха настъплението си, бързо се справиха със самураите и запрескачаха през труповете им, за да стигнат до главния коридор на долния етаж. Там отблъснаха яростната атака на подкреплението от Кафяви, като мятаха по тях веригите с тежест на края и по този начин или ги удушаваха, или им замотаваха мечовете, след което лесно ги пробождаха с ножовете с двойно острие. Из въздуха се носеха шурикени и самураите скоро бяха покосени. От нинджа също имаше пострадали, но те продължаваха да се бият с нокти зъби като бесни зверове, докато единствено смъртта усмиряваше необуздания им устрем.