Читать «Шогун» онлайн - страница 750

Водачът дори не ги погледна — очите му не се откъсваха от Ябу. След това бавно започна да брои с пръсти — едно две, три… Ябу усещаше иззад вратата нечии погледи, ала никого не виждаше.

Нападателите с червените точки се изкачваха двама по двама по стълбата, спряха на горната площадка. Пътят им беше препречен от тежка врата. Изчакаха момент, след което внимателно взеха да я отварят. Ала тя заяде. Един от тях излезе напред с къс стоманен лост, закривен като кука от единия край и изострен ръб от другия, и се залови за работа. След като я отвори, зад нея се откри още един плесенясал коридор и нинджа мълчаливо и бързо тръгнаха по него. Спряха при завоя. Първият предпазливо подаде глава, огледа се и махна на останалите. Продължиха по следващия коридор. В далечния му край през дупката за шпиониране, пробита в тежката дървена ламперия на една тайна врата, се процеждаше снопче светлина. Той надникна през Дупката: виждаше се част от приемна, в която двама Кафяви и двама Сиви уморено дежуряха пред вратата, водеща към личните покои. Нинджа се огледа и кимна на другите. Един от тях продължаваше да брои с пръсти — броенето му съответствуваше по време на започнатото от водача два етажа под тях. Всички бяха вперили очи в пръстите му.

Долу, в подземието, пръстите на водача отчитаха все така методично миговете, а погледът му нито за секунда не изпускаше Ябу. Ябу също го наблюдаваше и чакаше, а с носа си усещаше миризмата на собствената си пот, избила от страх. Пръстите спряха броенето, юмрукът на водача рязко се сви и посочи дъното на коридора. Ябу кимна, обърна се и тръгна много бавно по същия път, по който беше дошъл. А зад гърба му отново започна неумолимото броене: едно, две, три…

Ябу напълно съзнаваше риска, който поемаше, но нямаше никакъв избор и отново прокле Марико, задето го принуди да вземе страната на Ишидо. Част от пазарлъка включваше отварянето на тази тайна вратичка.

— Какво има зад нея? — подозрително бе попитал той.

— Приятели. Ще направите ето такъв знак, а паролата е собственото ви име.

— Но те ще ме убият!

— Не. Вие сте прекалено ценен за нас, Ябу-сан. Ще трябва да се погрижите за прикритието ни…

И той се съгласи, но в сметките му нито за миг не влизаха нинджа. Мразеше ги и се страхуваше от легендарните наемници, които бяха верни единствено на своите закрити, много сплотени семейни дружества и които предаваха тайните само на кръвни роднини — как се преплуват огромни разстояния под вода, как се преодоляват гладки стени, как да станеш невидим и да стоиш съвършено неподвижен дни и нощи, как да убиеш с голи ръце или с крак, или с какво да е оръжие, включително отрова, огън и експлозиви. За нинджа насилствената смърт срещу заплащане бе единствената цел в живота.

Ябу съумя да запази спокойния ритъм на походката си, докато се отдалечаваше по коридора от водача на нинджа, а гърдите му още го боляха от потресаващото откритие, че нападателният отряд не се състоеше от ронини, а от нинджа. Ишидо е полудял, реши той, а сетивата му тръпнеха в очакване на копие, стрела или примка във всеки следващ момент. Беше почти стигнал завоя. Ето че го премина и усетил се отново в безопасност, хукна да бяга нагоре по стълбите, като ги вземаше по три наведнъж. Най-горе пое по извития коридор и зави към стаите на прислугата.