Читать «Шогун» онлайн - страница 749

— Да. Моля да ми простите, че се усъмних и във вас, и в него.

— Дълбоко в себе си и аз се съмнявах. Много се извинявам.

Кири се върна отново при прозореца и хвърли един поглед към града. Торанага сбърка! — идеше й да изкрещи. Ние никога няма да напуснем този град, колкото и да се преструваме! Нашата карма е да останем тук — неговата карма е да загуби!

Ябу спря при стаята на самураите в западното крило. Новата смяна на караула беше готова.

— Ще направя внезапна проверка — обяви той.

— Да, господарю.

— Останалите стойте тук, а вие елате с мен.

И той заслиза по главната стълба, следван от един-единствен самурай. На най-долната площадка в главното предверие имаше други часови, а отвъд него бяха предният двор и градината. Един бърз поглед — и му стана ясно, че всичко е наред. Върна се в крепостта, след малко смени внезапно посоката, за голяма изненада на своя телохранител, и слезе долу в стаите на прислугата. Слугите с мъка се разбудиха от дълбокия си сън и бързо се закланяха до каменния под. Ябу почти не им обърна внимание, а продължи още по-навътре в дебрите на крепостта, по тесни стълби, почти никога неизползувани коридори, покрай влажни и плесенясали каменни стени, които обаче бяха добре осветени. Тук в подземието нямаше охрана, защото нямаше какво да се охранява. След малко отново започнаха да се изкачват, приближавайки се все повече към външните стени на укреплението. Внезапно Ябу спря.

— Какво беше това?

Самураят също спря, ослуша се и умря. Ябу избърса меча си и издърпа свлеченото на купчина тяло в един тъмен ъгъл. След това хукна към една почти незабележима в стената желязна врата с тежки резета — за нея му беше казал посредникът на Ишидо. Започна да се бори с ръждясалите резета. Най-сетне и последното поддаде. Вратата се отвори със скърцане. Отвън нахлу хладен въздух заедно с острието на едно копие, което за малко да се забие в гърлото му, но бе спряно точно навреме. Ябу не помръдна, парализиран от ужас. От мастилената тъмнина напрегнато го гледаха нинджа с насочено към него оръжие.

Ябу вдигна разтрепераната си ръка, направи знака, за който му бе казано, и побърза да заяви:

— Аз съм Касиги Ябу.

Облеченият в черно и с черна качулка водач, който беше практически невидим, кимна с глава, ала копието му остана готово за мятане. Махна на Ябу и той послушно отстъпи назад. След това водачът предпазливо отиде до средата на коридора. Беше висок, с доста тежко телосложение, а очите му зад маската изглеждаха големи и плоски. Видя мъртвия Кафяв в ъгъла и с рязко отмятане на китката запрати копието си право в трупа, след което го изтегли обратно за верижката, закрепена в края на дръжката. Мълчаливо я нави, като се ослушваше напрегнато за някаква опасност.

Най-накрая, успокоен, махна с ръка към тъмнината. В същия миг двадесетте мъже се изсипаха в коридора и хукнаха към стълбите, по отдавна забравения и занемарен път към горните етажи. Бяха въоръжени с нападателно оръжие — ножове с верижки, мечове и шурикени. А в средата на черните им маски имаше по една червена точка.