Читать «Шогун» онлайн - страница 73
Джеймс Клавел
— Кажи му!
И той преведе:
— Пиратът казва, че е господар в собствената си земя. — Изслуша отговора на Оми. — Оми-сан казва, че не го интересува дали си крал в страната си. Тук животът ти зависи от прищевките на господаря Ябу — и твоят, и на хората ти.
— Кажи му, че е лайно.
— Внимавай, пази се да не го обиждаш.
Оми отново заговори.
— Оми-сан казва, че ще те изкъпят. Освен това ще ти дадат храна и вода. Ако се държиш добре, няма да те върнат обратно в дупката.
— А моите хора? Отчето попита Оми.
— Ще останат долу.
— Тогава му кажи да върви по дяволите!
Блакторн се запъти обратно към стълбата и се приготви да слиза. Двама от самураите му препречиха пътя и макар че започна да се съпротивлява, те с лекота го задържаха. Оми каза нещо на свещеника, после на хората си. Те пуснаха Блакторн и той за малко да падне.
— Оми-сан казва, че ако не се държиш добре, ще вземат още един от хората ти. Има достатъчно дърва за горене и колкото искаш вода.
Ако се предам сега, мислеше Блакторн, ще им поднеса наготово едно средство, с което да ме държат в подчинение, и завинаги ще изпадна под тяхна власт. Впрочем това няма никакво значение. Аз, така или иначе, съм във властта им и в последна сметка пак ще направя всичко, каквото поискат. Ван Нек беше прав. Трябва да правя каквото ми кажат.
— Какво иска от мен? Какво разбира под „добро държане“?
— Оми-сан казва, че това значи да се подчиняваш. Да правиш каквото ти казват. Да ядеш фъшкии, ако трябва.
— Кажи му да върви по дяволите? Кажи му, че пикая на него и на цялата му страна — и на даймиото му!
— Съветвам те да се съгласяваш с всичко, кое…
— Преведи му съвсем точно това, което казах, за бога!
— Добре, но помни, че те предупредих, лоцмане Оми изслуша превода на свещеника. Пръстите върху дръжката на меча му побеляха. Хората му смутени запристъпваха от крак на крак, а очите им се забиваха в Блакторн като ножове.
После Оми излая някаква кратка заповед. Моментално двама самураи се хвърлиха към мазето и измъкнаха оттам юнгата Кроок. Завлякоха го до котела, овързаха го с въжета, а другите започнаха да носят дърва и вода. Сложиха вкамененото от ужас момче в препълнения догоре казан и запалиха огъня.
Блакторн наблюдаваше как Кроок беззвучно мърда устни и го обзе безумен ужас. Животът няма никаква стойност за тези хора, помисли си той. Господ да ги прокълне на вечни мъки в ада, ще сварят момчето и окото им няма да мигне.
Пушекът се заиздига на кълба над пясъка. Чайки крещяха над рибарските лодки. Парче дърво се изтърколи от огъня и единият от самураите го ритна обратно.
— Кажи му да спре — предаде се Блакторн. — Помоли го да спре.
— Оми-сан пита съгласен ли си да се държиш добре.
— Да.
— Той пита — ще се подчиняваш ли на всички заповеди…
— Да, доколкото мога.
Оми отново каза нещо. Отчето му зададе някакъв въпрос и Оми кимна с глава.
— Той иска да отговаряш направо на него. На японски „да“ е „хай“. Той пита — ще се подчиняваш ли на всички заповеди?
— Доколкото мога, хай.
Водата започна да се загрява и момчето издаде стон, от който на Блакторн му призля. Пламъците на огъня, накладен върху тухли, зализаха желязото на котела. Японците трупаха още дърва.