Читать «Шогун» онлайн - страница 110

Колко типично за езуитите да вредят свой човек на такова жизнено важно място, помисли Родригес със страхопочитание. Едно е сигурно също — ако не беше техният орден, потокът от ереси в никой случай нямаше да секне, Португалия и Испания може би щяха да са сега протестантски държави и ние да сме погубили завинаги безсмъртните си души. Света Богородице!

— Защо постоянно си мислиш за свещеници? — попита се Родригес на глас. — Знаеш как те изнервят такива мисли!

Да. И все пак защо именно отец Алвито? Ако вътре в пакета се намират дневниците, дали са предназначени за някой от покръстените даймио, за Ишидо, Торанага или просто за негово преосвещенство, самия Делегат-посетител? Или за моя капитан? А дали няма да ги изпратят в Рим, на испанците? Защо отец Алвито? Отец Себастио можеше със същия успех да го изпрати на кой да е друг езуит. И защо му е на Торанага англичанинът? Сърцето ми подсказва, че трябва да убия Блакторн. Защото е враг, еретик. Но има и нещо друго. Имам чувството, че по някакъв начин той застрашава всички нас. Защо ли ми минават такива мисли? Та той е лоцман — велик лоцман. Силен. Интелигентен. Добър човек. Няма за какво да се тревожа. Тогава защо се боя? Дали не ни вещае зло? Много го харесвам, ала чувствувам, че трябва да го убия незабавно — колкото по-скоро, толкова по-добре. Не в изблик на яд, а като самозащита. Защо?

Страхувам се от него.

Какво да правя? Да оставя всичко в божиите ръце? Бурята наближава и няма да е никак лека.

— Проклет да съм и аз, и глупавата ми глава. Защо никога не знам как трябва да постъпя?

Бурята ги настигна преди залез слънце в открито море. Сушата беше на десет мили от тях. Заливът, към който се стремяха, беше подходящо пристанище, но като превалиха хоризонта, стана ясно, че бе недостижим. Нямаше нито плитчини, нито скали, през които да се провират, ала въпреки това десет мили са си десет мили, а морето много бързо се развълнува, гонено от влажния вятър.

Духаше от североизток, откъм десния борд, и корабът — започна силно да се люлее ту на една, ту на друга страна из сивото море. Курсът им беше на северозапад, така че подлагаха главно широката си страна на вълните. Люлееше ги много зле — ту пропадаха в ями, ту се издигаха на главозамайващи висоти до гребените на вълните. Галерата беше доста плитка, строена за бързо придвижване в хубаво време, и макар гребците да бяха опитни и много дисциплинирани, стана почти невъзможно да задържат веслата си във водата и да загребват дружно.

— Ще трябва да прибереш веслата и да се оставиш на вятъра — извика Блакторн.