Читать «Шогун» онлайн - страница 102

— Ще трябва наистина да си намеря друга прислужница — каза Кику, много доволна от момичето. Колко и отива този цвят, мислеше тя. Ще трябва да изпратя някой да ми купи от Йедо още коприна. Жалко, че е е толкова скъпа. Но нищо — от парите, които Гьоко-сан получи за миналата и тази нощ, ще има предостатъчно да купя на малката Суисен двадесет кимона. Тя е такова мило дете, толкова е грациозна. — Какъв шум вдига, разклати цялата стая много се извинявам.

— Изобщо не я забелязах — виждам само вас — възрази Оми, като пресуши виното си.

Кику леко размаха ветрилото си и лицето й се освети от лъчезарна усмивка.

— Карате ме да се чувствувам прекрасно, Оми-сан. Обичана.

Суисен бързо се върна със сакето. И чайник с чай. Господарката й сипа още вино на Оми и му го подаде. Младото момиче тихо напълни чашите с чай, като вършеше всичко така, че да не забележат изобщо присъствието й, без да разсипе нито капка, и си мислеше — да, шумът от течността при наливането в чашите е точно толкова тих, колкото трябва да бъде, въздъхна вътрешно с облекчение, облегна се назад на петите си и зачака.

Кику разказваше забавна история, която бе чула от една приятелка в Мишима, и Оми се смееше. Докато говореше, тя взе един малък портокал и го разтвори с дългите си нокти, като че ли беше цвете — парченцата плод представляваха вътрешните листенца, а парчетата кора — външните. Отдели едно парченце от сърцевината и му го поднесе с двете си ръце, сякаш това бе начинът, по който една дама сервира плод на гостенина си.

— Бихте ли си взели малко портокал, Оми-сан?

В първия миг на Оми му се поиска да каже: „Не мога да разруша такава красота.“ Това обаче няма да е достатъчно, помисли си той, поразен от нейното майсторство. Как да й направя комплимент — на нея и на неизвестната й учителка? Как да й се отблагодаря за щастието, което ми дари, като ми позволи да наблюдавам как пръстите и създават нещо тъй ценно и все пак тъй мимолетно?

Той задържа цветето за миг в ръката си, след което сръчно откъсна четири парченца, разположени на еднакво разстояние едно от друго, и ги изяде с удоволствие. Получи се друго цвете. Отново откъсна четири парченца и се оформи трето цвете. После откъсна още едно парченце и премести второ, така че останалите три пак образуваха красив портокалов цвят.

Накрая взе в ръка две от парченцата, а третото постави в центъра като в люлка, легнало на една страна — полумесец в слънчевия диск. Бавно изяде едното парче, а другото постави в средата на шепата си и го предложи.

— Трябва да го вземете, защото е предпоследно. Това е моят дар за вас.

Суисен затаи дъх. За кого ли беше последното? Кику пое парченцето и го изяде. По-вкусно нещо никога не бе опитвала.

— А това последното — продължи Оми, като много сериозно постави цялото цвете в дясната си длан — е моят дар за боговете, независимо кои са и къде са. Няма да вкуся никога вече от този плод, ако не ми е поднесен от вашата ръка.

— Това е прекалено много, Оми-сан — възрази Кику. — Освобождавам ви от тази клетва. Тя е дадена под влияние на онзи ками, който живее във всички шишета със саке.