Читать «Шогун» онлайн - страница 100

Мъжете се заизкачваха един по един. Всички бяха силно наплашени. На някои трябваше да им се помогне. Единият страдаше от силни болки и изпищяваше, щом някой се допреше до ръката му.

— Трябва да са девет.

— Единият е мъртъв. Тялото му е долу, в ямата — отвърна свещеникът.

Оми се замисли за момент.

— Мура, изгорете трупа и погребете пепелта при тази на другия варварин. Настанете ги в същата къща, където бяха. Дайте им зеленчуци и риба в изобилие, а освен това ечемичена супа и плодове. Нека се изкъпят, че вонят. Свещенико, кажи им, че ако се държат добре и се подчиняват, ще продължат да получават храна.

Оми наблюдаваше мъжете, докато свещеникът говореше. Видя, че до един реагираха с благодарност, и си помисли презрително: „Ама че глупаци! Лишавам ги само два дни от храна — и сега са готови да ядат и фъшкии!“

— Мура, накарай ги да се поклонят както трябва и ги отведи. — После се обърна към свещеника: — Е, какво има?

— Аз отивам сега. Отивам у дома. Напускам Анджиро.

— Върви и дано никога не се върнеш — ти и всички като теб! Може би следващия път, когато се появиш в моето владение, ще бъде, защото някой от моите селяни християни и васали е намислил предателство — каза той, като използуваше завоалираната заплаха и класическия номер, с който самураите антихристияни контролираха безразборното разпространяване на чуждата догма по техните владения. Макар свещениците да бяха закриляни от закона, покръстените японци не бяха.

— Християни добри японци. Винаги. Само добри васали. Никога лоши мисли. Не.

— Радвам се да го чуя. Не забравяй, че имението ми се простира вече на двадесет ли във всички посоки. Разбра ли?

— Разбрах. Да. Разбрах много добре.

Свещеникът се поклони вдървено — дори варварските свещеници трябваше да имат добри обноски — и си тръгна.

— Оми-сан — обърна се към него един от самураите му. Беше млад и много хубав.

— Да?

— Моля да ме извините, знам, че не сте забравили, но Масиджиро-сан е все още в ямата.

Оми се приближи до отвора и надникна да види самурая. Той веднага коленичи и почтително се поклони.

Беше се състарил видимо през изминалите два дни. Оми претегли наум миналата му служба и бъдещата му цена. После извади камата от пояса на младия самурай и я хвърли в ямата.

Долу Масиджиро погледна камата и не повярва на очите си. Сълзи заструиха от очите му.

— Не заслужавам такава чест, Оми-сан — смирено каза той.

— Да.

— Благодаря.

Младият самурай до Оми пак се обади:

— Мога ли покорно да ви замоля да му позволите да извърши сепуку тук, на брега?

— Той не се справи в ямата, затова там ще си остане. Нареди на селяните да я запълнят и от нея да не остане никаква следа. Варварите я оскверниха.

Кику се засмя и поклати глава.

— Не, Оми-сан, съжалявам, но не бива да пия повече саке — и прическата ми ще се разроши, и аз ще падна. И тогава какво ще правим?

— И аз ще падна до вас, и ще се любим, и ще бъдем в нирвана — весело отвърна Оми а от виното му се въртеше главата.

— Да, но аз ще започна да хъркам и няма да ви се люби с хъркащо пияно момиче — удоволствието няма да е голямо. В никой случай, много съжалявам. Ах, вие заслужавате много повече от това, Оми-сама на Огромното ново владение. — Тя наля още вино в миниатюрната порцеланова чашка — колкото един напръстник — и му я предложи с две ръце — показалецът и големият пръст на лявата ръка леко обхващаха чашката, а показалецът на дясната се допираше до дъното. — Заповядайте, защото сте прекрасен!