Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 12

— Значи днес ще ми го направиш пак.

Тинкър сви рамене и прекрачи през прозореца. Царя се отпусна със задоволство в стола, сложен на сянка под стряхата, а Тинкър майсторски върза чаршафа около врата му.

— Я виж тука — поднесе той един сапун под носа на Царя. — Помириши само!

— Охоо! — ухили се Царя. — Бива си го!

— И още как! Мирише на виолетки като парфюмиран. Един мой човек го свил, като ходили на работа извън лагера. Направо изпод носа на тъпите японци. Трийсетачка ми струва — удвои той цената. Ще го пазя само за тебе, ако искаш. Специално!

— Виж какво ти предлагам — докато се свърши, имаш от мен по петачка, вместо по три, за всяко бръснене.

Тинкър направи бърза сметка. С това сапунче можеше да го обръсне осем, или дори десет пъти.

— Няма да стане! Че то аз ще отида на червено.

— Метнали са те, Тинк — изсумтя Царя. — Мога да купя цяло кило от тия по петнадесет парчето.

— По дяволите! — избухна Тинкър в престорен гняв. — Да не мислиш, че те лъжа? Виж, това вече не е хубаво.

Той яростно разби на пяна ароматния сапун с топла вода. После се засмя.

— Абе ти си Царя тука!

— Ами да! Така си е! — съгласи се доволен Царя. Двамата бяха стари приятели.

— Да почвам ли? — попита Тинкър, приготвил сапунисаната четка.

— Давай!

В същия миг Царя забеляза на пътеката Текс.

— Чакай малко! Хей, Текс — провикна се той.

Текс обърна поглед към бараката, видя Царя и тръгна към него.

— Какво?

Текс бе дълъг като върлина младок с големи уши, крив нос и кротки очи. Висок, много висок.

— Ще ми направиш ли една услуга? — попита Царя тихо.

— Естествено.

Царя извади портфейла си и измъкна една десет доларова банкнота.

— Иди намери полковник Брант — оня дребничкия, дето брадата му се подвива навътре, и му дай това.

— Имаш ли представа къде е?

— Някъде около ъгъла на затвора. Днес е негов ред да гледа Грей.

— Чух, здравата сте се сдърпали — ухили се Текс.

— Ами пак ме пребърка, копелето.

— Кофти работа — сухо отбеляза Текс, почесвайки се по късо подстриганата руса глава.

— И още как — засмя се Царя. — А, и кажи на Брант друг път да не закъснява толкова, че ще го вземат дяволите. Ама да ги беше видял само! Тоя Брант бил цял артист! Накрая дори накара Грей да ми се извини. — Той се захили, после извади още една петачка.

— Кажи му, че това е за извинението.

— Добре. Това ли е всичко?

— Не.

— Царя каза паролата и му обясни къде да намери Бари, после Текс се отдалечи, а Царя се облегна назад в стола. Общо взето, денят се очертаваше доста добър.

Грей прекоси прашната пътека, изкачи се по стъпалата и влезе в шестнадесета барака. Наближаваше време за обед и коремът му се свиваше от глад. Навън вече се редеше нетърпелива опашка. Той бързо отиде до леглото си, взе две алуминиеви канчета, чашата, лъжицата и вилицата и се присъедини към чакащите.

— Защо ги няма тия още? — уморено попита той мъжа пред себе си.

— Откъде да знам, по дяволите? — тросна му се Дейв Дейвън. Произношението му издаваше, че е възпитаник на елитно училище — Итън, Хароу или Чартърхаус. Беше висок и тънък като бамбук.

— Питам просто — обясни Грей с раздразнение. Не можеше да понася Дейвън заради това произношение и произхода му.