Читать «Дъщеря на Империята» онлайн - страница 23

Погледна тримата си най-верни служители, притеснена, че може да оспорят нетрадиционното й решение. Но дългът и честта изискваха абсолютно подчинение и никой не вдигна очи да срещне погледа й.

— Вървете и изпълнявайте задълженията си — завърши тя. Надяваше се, че е действала с чест.

Кейоке и Папевайо се надигнаха веднага. Поклониха се вдървено, обърнаха се и излязоха. Старата и трудноподвижна Накоя изпълни ритуала по-малко грациозно. На сбръчканото й лице се четеше одобрение.

— Добра работа, дъще на Сезу — прошепна тя. — Спаси честта на Папе и запази най-верния си слуга. Ще носи срамната черна превръзка, сякаш е почетен знак. — И старата дойка побърза да излезе, сякаш засрамена от дръзките си думи.

Слугинята, която се въртеше около прага, трябваше да повтори два пъти, за да привлече вниманието на Мара:

— Господарката желае ли нещо?

Изтормозената от емоции и напрежение Господарка на Акома вдигна глава. Очакващият поглед на слугинята я подсети, че следобедът е преминал. Над хартиените стени се спускаха сенки и изобразените ловни сцени изглеждаха някак тъжно. Мара се замечта за простотата на детството и реши да прескочи официалната вечеря. И утре можеше да се примири с факта, че трябва да заема мястото на баща си начело на масата. Обърна се към слугинята и нареди:

— Отвори, за да влиза вечерния ветрец, и ме остави.

Слугинята бързо отвори широките външни паравани, които гледаха на запад. Оранжевото слънце се бе снижило и целуваше лилавия ръб на хоризонта. Светлината на залеза къпеше блатата, където се бяха събрали ятата шатра. След няколко минути те хвръкнаха и небето се изпълни с грациозни птици, сияещи в розово, червено и индиговосиньо. Никой не знаеше причината за този техен ежедневен ритуал, но гледката беше величествена. Мара я наблюдаваше още от дете, но всеки път й спираше дъхът.

Прекара следващия час в наблюдаване на кръжащите, спускащи и издигащи се хиляди птици. Светлината постепенно изчезваше. Щом слънцето се скри, птиците пак кацнаха в блатата, плътно една до друга, за да се пазят от нощните хищници.

Когато се стъмни съвсем, слугите дойдоха да запалят лампите и донесоха топъл билков чай. Изтощението най-сетне беше надвило Мара и те я откриха заспала на възглавниците, унесена от познатите викове на пастирите, които прибираха добитъка. В далечината се чуваше тъжната песен на кухненската робиня, която приготвяше хляб тиза за закуска, и леките подвиквания на стражите на Кейоке, които патрулираха наоколо, за да защитят новата Господарка на Акома.

Свикналата с дисциплината в храма Мара се събуди рано. Примига, объркана от обстановката, но богатата завивка й напомни: лежеше в покоите на баща си, защото вече бе Управляваща лейди на Акома, Обърна се настрани, отпочинала, макар и натъртена от нападението на убиеца на Минванаби. Немирни кичури паднаха пред очите й и тя ги отметна нетърпеливо.

Източните стени бяха огрети от зората. Подсвирването на пастир, подкарващ нийдра към пасището, се промъкваше покрай птичите крясъци.

Прислужниците не бяха усетили, че се е събудила. Доволна от уединението, тя стана, мина боса през стаята и плъзна стената настрани. Хладният въздух погали кожата под разтворената й роба. Мара вдъхна росата, миризмата на влажна земя и цветята акаси. От блатата се вдигаше мъгла и размиваше силуетите на дърветата, плетовете и самотния пастир, подкарал бавните нийдри.