Читать «Дъщеря на Империята» онлайн - страница 24

Войникът на пост пред вратата се сепна, когато осъзна, че рошавото, облечено в бяла нощница момиче, е неговата господарка. Поклони й се вдървено. Мара му кимна небрежно и той бързо се обърна.

Момичето огледа ширналото се имение, тихо без глъчката и активността на деня. Скоро всички щяха да се захванат със задачите си и Мара имаше само няколко минути да се наслади на гледката на това, което трябваше да защити. Сви вежди, осъзнала колко много трябва да научи за това как се управляват владения. В момента дори не знаеше пълния обхват на наследството. Знаеше, че разполага с владения и в други провинции, но нямаше представа къде се намират и каква е стойността им. Баща й не се интересуваше от подробности относно селското, стопанство и животновъдството и въпреки че мъдро се грижеше за благополучието на хората си, предпочиташе да обсъжда с нея по-приятни и леки теми.

Прислужницата се обади тихо отвън и Мара й каза да влезе.

— Ще се облека и ще закуся. След това искам да се видя с новия хадонра, Джикан, в кабинета.

Слугинята се поклони и забърза към дрешника, докато Мара разтърсваше сплетената си коса. В храма нямаше прислуга и тя автоматично посегна към гребена.

— Господарке, не си ли доволна от мен? — Младата прислужница явно беше притеснена.

Мара се намръщи заради неволната си грешка.

— Справяш се със задълженията си съвсем добре. — Подаде й гребена и застана мирно, докато момичето се грижеше за косата й. Призна на себе си, че решението й да се види с Джикан е продиктувано едновременно от желанието й да избегне Накоя и да научи повече за семейните владения. Рано сутрин старата дойка беше раздразнителна. И бездруго щеше да й надуе главата с приказки за отговорностите на Управляваща лейди.

Мара въздъхна и слугинята спря, уплашена, че я е оскубала. След като Мара не каза нищо, момичето продължи колебливо работата си, сякаш се боеше от неодобрението й, Мара се замисли за въпросите към Джикан и за това, че рано или късно ще трябва да се подложи на гълченето на Накоя. Въздъхна отново, сякаш щеше да бъде наказана за някоя детска глупост, и слугинята пак се стресна и спря да я реше.

Мара седеше, подпряла лакът на купчина възглавници, и преглеждаше съсредоточено, прехапала устна, поредния свитък. Дребният мършав и нервен като птица тиза хадонра стоеше над рамото й и сочеше с пръст.

— Тук са посочени печалбите, господарке. Както виждаш, те са доста солидни.

— Виждам, Джикан. — Накоя надникна през вратата и Мара отпусна свитъка на коленете си. — Заета съм, Накоя. Ще те приема после. Може би към обед.

Старицата поклати глава. Иглите в косата й бяха разкривени, както обикновено.

— С твое позволение, господарке, вече е един следобед.

Мара изненадано вдигна поглед. Разбираше нежеланието на баща си да се занимава с далечните владения. Задачата беше по-сложна, отколкото очакваше. Но за разлика от него, тя откриваше, че финансовите въпроси са доста интересни. Усмихна се тъжно на нетърпеливата Накоя.