Читать «Прелестен мрак» онлайн - страница 6
Ками Гарсия
Инкубусите бяха пълна противоположност на семейството на Лена. Всичките й роднини бяха с черни, но същевременно искрящи наметала, които поглъщаха и отразяваха и малкото сутрешна светлина, сякаш тя извираше от самите тях. Никога досега не бях виждал нещо подобно. Гледката беше странна, особено като се има предвид стриктният код на облеклото за жени на южняшките погребения.
В центъра на всичко беше Лена. Начинът, по който изглеждаше, нямаше нищо общо с магическия свят. Стоеше пред ковчега, пръстите й бяха положени върху него, сякаш Макон някак си все още държеше ръката й. Беше със същото блещукащо наметало като останалите членове на семейството си, но то висеше върху нея като сянка. Черната й коса беше събрана в строг кок, нямаше и следа от обичайните й къдрици. Изглеждаше съсипана, сякаш мястото й не беше тук, сякаш беше от погрешната страна на пътеката в църквата.
Като че ли принадлежеше по-скоро на другото семейство на Макон, онова, което стоеше под дъжда.
Тя повдигна глава и очите ни се срещнаха. След рождения й ден, когато едното й око придоби златист оттенък, а другото остана все така зелено, тези два цвята се съчетаха и създадоха комбинация, каквато не бях виждал и не бях подозирал, че е възможно да съществува. Понякога очите й изглеждаха лешникови, светлокафеникави, друг път по-скоро златни. Сега бяха повече кафеникави, мътни и изпълнени с болка. Не можех да го понеса. Исках да я грабна и да я отнеса далеч оттук.
Направих крачка към нея. Семейството й се беше скупчило край ковчега и не можех да стигна до Лена, без да мина през редицата на инкубусите, но не ми пукаше.
Висок инкубус с белег като от жестоко нападение на животно, спускащ се по цялото му лице, се обърна към мен. Въздухът помежду ни някак се накъдри, сякаш бях хвърлил камък в езеро. Зашемети ме, изсмука въздуха от дробовете ми, като че ли ме бяха ударили, но не можех да реагирам, защото бях парализиран, напълно вцепенен и беззащитен.
Ама присви очи, но преди да успее да направи и крачка, сукубата постави ръка на рамото на белязания инкубус и го стисна почти недоловимо. Внезапно усетих как хватката му се отпусна и кръвта отново се върна в тялото ми. Ама я погледна с благодарност, но жената с дългата коса и още по-дългото палто не й обърна никакво внимание и се скри отново сред другите си родственици.
