Читать «Прелестен мрак» онлайн - страница 4

Ама протегна ръка и аз й подадох вратовръзката си. Понякога имах чувството, че не само Лена може да чете мислите ми.

* * *

Хванах Ама под ръка, докато вървяхме по калния хълм към „Градината на вечния покой“. Небето беше тъмно и дъждът започна, преди да достигнем върха на възвишението. Ама беше облечена с най-официалната си рокля за погребения, с бялата си шапка с широка периферия, която пазеше по-голямата част от лицето й от капките дъжд, с изключение на малко от дантелената й яка, която се подаваше отстрани. Тя беше прикрепена с най-красивата й брошка в знак на уважение към Макон. Бях я видял на роклята й миналия април, когато усещах допира на ръкавиците й за специални поводи на рамото си. Двамата заедно изкачвахме същия този хълм. Този път обаче не бях сигурен кой от нас имаше нужда от подкрепа.

Все още не разбирах защо Макон беше пожелал да бъде погребан в гробището на Гатлин, като се имаше предвид как се отнасяха хората от града към него. Но според бабата на Лена той беше оставил специални инструкции и изрично бе настоял да бъде погребан тук. Още преди години закупил гробен парцел. Роднините на Лена не бяха особено доволни от желанието му, но баба й каза последната дума. Щяха да уважат неговата воля, както би направило всяко добро южняшко семейство.

Лена? Тук съм.

Знам.

Усещах как гласът ми я успокоява, все едно в този миг я прегръщах. Погледнах към хълма, където беше издигната тентата за погребалната служба. Приличаше на всяко друго погребение в Гатлин, което звучеше доста иронично, като се има предвид, че беше погребението на Макон.

Все още не се беше развиделило и почти не различавах формите, които се открояваха на известно разстояние пред мен. Всичките бяха леко уродливи, разкривени. Стари, неравни редици от малки надгробни плочи се издигаха върху гробовете на деца, имаше и огромни семейни крипти, и ронещи се бели обелиски в почит на загинали войници от Конфедерацията, върху които бяха поставени малки месингови кръстове. Дори генерал Джубал А. Ърли, чиято статуя беше една от забележителностите на Гатлин в центъра на малкия градски парк, беше погребан тук. Минахме покрай семейния парцел на няколко по-малко известни членове на фамилията Моултри, който беше тук от толкова време, че нежният ствол на магнолията в края му беше израснал около най-високата надгробна плоча и беше трудно да се различи къде свършва камъкът и къде започва дървото.