Читать «Прелестен мрак» онлайн - страница 238

— Да?

— Знаеш, че щеше да ме убие, нали?

Не бях сигурен, че ще ми хареса това, което щях да чуя.

— Но той не го направи и вероятно е мъртъв като Ларкин.

Джон изчезна в онази нощ, но никой не знаеше какво точно беше станало с него.

— Е, дори и да е мъртъв, ми е оставил чудесен подарък. Всъщност два — наведе се Линк над леглото ми. Инстинктивно се отдръпнах назад и се бутнах в Лена.

— Какво става? — попита в просъница тя.

— Спокойно, човече — мина Линк покрай мен и включи нощната лампа до леглото ми. — Това на какво ти прилича?

Очите ми привикнаха към мъждивата светлина и видях две малки ранички на врата му, които нямаше как да сбъркаш — бяха оставени от кучешки зъби.

— Той те е ухапал?

Отдръпнах се от него, бутнах Лена от леглото към стената и я закрих с тялото си.

— Значи съм прав? Мамка му, мамка му… — седна Линк на леглото ми и се хвана за главата. Изглеждаше ужасно нещастен. — Значи ще се превърна в един от онези кръвопийци?

Погледна към Лена, очаквайки тя да потвърди това, което той вече знаеше.

— Технически погледнато, да. Вероятно вече преживяваш Трансформацията си, но това не означава, че задължително ще станеш кървав инкубус. Можеш да се пребориш с това, също като чичо Макон, и да се храниш със сънищата и спомените на хората вместо с кръвта им. — Тя ме избута встрани. — Спокойно, Итън. Той няма да ни нападне, както правят вампирите в нелепите ви филми, в които всички вещици носят черни шапки.

— Поне изглеждам добре с шапка — въздъхна Линк. — И в черно.

Лена седна на леглото до него.

— Той все още си е Линк.

— Сигурна ли си?

Колкото повече го оглеждах, толкова по-зле ми изглеждаше.

— Да, наясно съм с тези неща.

Линк тръсна отчаяно глава. Очевидно се беше надявал Лена да му каже, че има някакво друго обяснение.

— По дяволите, майка ми ще ме изхвърли от вкъщи, когато разбере. Ще трябва да живея в Бричката.

— Всичко е наред, човече.

Лъжех, но какво друго можех да кажа? Лена беше права. Линк все още беше най-добрият ми приятел. Беше ме последвал в Тунелите и точно това бе причината сега да стои тук с две дупки във врата си. Той прокара нервно пръсти през косата си.

— Пич, майка ми е баптистка. Мислиш ли, че ще ми разреши да остана вкъщи, когато разбере, че съм демон? Тя и методистите не харесва, да не говорим за новия ми… род.

— Може би няма да забележи?

Знаех, че говоря глупости, но трябваше да опитам.

— Да бе. Може би няма да забележи, че вече не излизам през деня, защото започвам да се пържа — потърка Линк несъзнателно бледите си ръце, сякаш вече чувстваше, че кожата му се бели.

— Не е задължително. — Лена обмисляше нещо. — Джон не беше обикновен инкубус, а хибрид. Чичо Макон все още се опитва да разбере какво е искал да прави с него Ейбрахам.

Спомних си какво каза Макон за хибридите, когато спореше с Ейбрахам на Голямата бариера — струваше ми се, че е било преди цял един живот. Не исках обаче изобщо да мисля за Джон Брийд. Не можех да забравя как ръцете му обгръщаха Лена.