Читать «Прелестен мрак» онлайн - страница 239

Но тя не забеляза.

— Майка му е била Ево. Те могат да променят формата и същността си — да мутират във всякакви видове, дори и в смъртни. Затова Джон можеше да се показва през деня, докато другите инкубуси трябва да избягват слънчевата светлина.

— Така ли? Значи аз съм какво… само четвърт кръвопиец?

Лена кимна.

— Вероятно. Все още не мога да го твърдя със сигурност.

Линк поклати глава.

— Затова и аз не бях сигурен отначало какво става. Бях навън цял ден и нищо не се случи. Исках да разбера сам.

— Защо не каза нищо веднага?

Поредният глупав въпрос. Защо ще казваш на приятелите си, че се превръщаш в някакъв вид демон?

— В началото не бях осъзнал, че ме е ухапал. Просто си мислех, че съм изтощен от боя, но после започнах да се чувствам все по-зле и видях белезите.

— Трябва да внимаваш, човече. Не познаваме добре Джон Брийд. Ако е някакъв хибрид, кой знае на какво може да е способен?

Лена се закашля леко.

— Всъщност аз го познавам достатъчно добре.

Двамата с Линк се обърнахме едновременно към нея. Тя въртеше нервно гердана си.

— Искам да кажа, не чак толкова добре. Но бяхме дълго време заедно в Тунелите.

— И? — Усещах как кръвта пулсира в ушите ми.

— Личеше, че наистина е много силен, притежаваше и особен магнетизъм, който привличаше момичетата навсякъде, където отиде.

— Момичетата като теб? — не успях да се въздържа.

— Млъкни — сръга ме Лена с рамо.

— Тази работа започва да ми звучи все по-добре — усмихна се Линк против волята си.

Лена преглеждаше наум качествата на Джон, а аз се надявах списъкът да не е много дълъг.

— Можеше да чува, да вижда и да надушва неща, които аз не можех.

Линк вдиша дълбоко и после се закашля престорено.

— Пич, наистина трябва да се изкъпеш.

— Вече притежаваш суперсили и това е най-доброто, което успя да измислиш? — мушнах го на шега в ребрата. Той ме бутна на свой ред и аз паднах от леглото на пода.

— Какво, по дяво…

Бях свикнал аз да съм този, който го събаря на земята. Линк погледна ръцете си и кимна със задоволство.

— Точно така, железни юмруци, както винаги съм казвал.

Лена вдигна на ръце Лусил, която се беше свряла в ъгъла на стаята.

— И трябва да можеш да Пътуваш. Нали знаеш, да се материализираш където си поискаш. Няма да е нужно да използваш прозореца, но чичо Макон казва, че така е по-цивилизовано.

— Мога да минавам през стените? Като супергерой?

Настроението на Линк вече значително се беше подобрило.

— Общо взето, ще си прекарваш добре… освен… — Лена си пое дъх и се опита да го каже съвсем небрежно, сякаш не е нищо особено: — няма да можеш вече да ядеш. И като имаме предвид, че възнамеряваш да бъдеш повече като чичо Макон, отколкото като Хънтинг, ще трябва да се храниш със сънищата и спомените на хората, за да се поддържаш жив. Чичо Макон го нарича „подслушване“. И ще разполагаш с много време, за да правиш каквото си поискаш, защото вече никога няма да спиш.

— Няма да мога да ям? И какво да кажа на майка си?

Лена сви рамене.

— Кажи й, че си станал вегетарианец.