Читать «Прелестен мрак» онлайн - страница 240
Ками Гарсия
— Вегетарианец? Да не се побърка? Това за нея ще е по-лошо, отколкото да съм четвърт демон! — Линк спря да крачи. — Чу ли това?
— Кое?
Той отиде до отворения прозорец и се наведе през него.
— Сериозно?
Последваха няколко силни удара и тропот отвън и после Линк повдигна Ридли и я вкара през прозореца в стаята. Извърнах очи, защото бельото й се показа, докато се прекатурваше. Не беше най-елегантното влизане, което бяхме виждали.
Очевидно Ридли се беше опитала да изглежда отново като Сирена, независимо дали беше такава или не. Тя придърпа късата си пола надолу и тръсна коса.
— Нека да изясним всичко още сега. Тук се вихри купон, а се предполага аз да си стоя в килията с онова тъпо куче?
Лена въздъхна.
— Искаш да кажеш, в спалнята ми.
— Все тая. Не искам вие тримцата да се мотаете заедно и да говорите за мен зад гърба ми. И без това си имам достатъчно проблеми. Чичо Макон и майка ми решиха, че трябва да тръгна на училище, след като очевидно вече не представлявам опасност за никого — всеки момент щеше да избухне в плач Ридли.
— Но ти наистина не си опасна — издърпа Линк стола от бюрото ми за нея.
— Мога да бъда — бутна стола тя и се тръсна на леглото ми. — Ще видиш. — Линк се ухили. Явно се надяваше точно на това. — Те не могат да ме принудят да се върна в тази дупка, която наричате „училище“.
— Изобщо не говорехме за теб, Ридли — приседна Лена на леглото до нея.
Линк отново започна да обикаля стаята.
— Говорехме за мен.
— Че какво има да си говорите за теб?
Той извърна глава, но Ридли явно беше забелязала нещо, защото стана и за секунда пресече стаята. Хвана лицето му с двете си ръце.
— Погледни ме.
— Защо?
Тя се втренчи в него като Сибила.
— Погледни ме.
Линк се обърна и бледата му погна кожа улови слабата светлина, която луната хвърляше в стаята. Беше достатъчно, за да се видят ясно следите от ухапването.
Ридли продължаваше да държи лицето му, но ръцете й трепереха.
Линк хвана китките й.
— Рид…
— Той ли го направи?
Очите й се присвиха. Въпреки че сега бяха сини, а не златни, и тя не можеше да убеди никого да скочи от някоя скала, изглеждаше така, сякаш щеше лично да метне виновника оттам. Беше ми съвсем лесно да си представя как е защитавала Лена в училище, когато са били малки.
Линк свали ръцете й, притегли я към себе си и нежно я прегърна.
— Няма страшно. Може би след като вече няма да имам нужда от сън, ще взема да си напиша някое домашно — усмихна се той, но Ридли не се поддаде.
— Това не е шега. Джон сигурно е най-могъщият инкубус в чародейския свят след Ейбрахам. Щом Ейбрахам го търси, значи има сериозна причина.
Виждах как хапе устните си и се взира към дърветата зад прозореца.
— Прекалено се тревожиш, бейби.
Ридли се измъкна от прегръдката му.
— Не ме наричай „бейби“.
Облегнах се на рамката на леглото си и ги погледнах. След като Ридли вече беше смъртна, а Линк беше инкубус, тя пак щеше да бъде момичето, което той не можеше да има — и вероятно единственото, което щеше да иска. Тази година щеше да бъде доста интересна.
Инкубус в гимназия „Джаксън“.
Линк, най-силното момче в училище, което щеше да побърква Савана Сноу всеки път щом влезеше в класната стая, дори без някоя от близалките на Ридли. И Ридли, бивша Сирена, която със сигурност щеше да започне да създава проблеми съвсем скоро, със или без близалки. До септември оставаха два месеца и за пръв път в живота си нямах търпение да дойде първият учебен ден.