Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 18

Потиснах стона си и патетично отпуснах глава на рамото на Дъг. Пейдж се обърна й ни хвърли смразяващ поглед. Както обикновено изглеждаше зашеметяващо в червения си костюм, който подчертаваше шоколадовата й кожа. Едва доловимите извивки на бременността си личаха под сакото й и аз не можех да овладея пристъпа си на завистлив копнеж. Когато оповести непланираната си бременност, тя се позасмя и каза:

— Нали разбирате, понякога тези неща просто се случват.

Аз обаче никога не бях изживявала нещата, които „просто се случват“. Когато бях смъртна, отчаяно, но безрезултатно се бях опитвала да забременея, и поради това се бях превърнала в обект на съжаление и зле прикрити подигравки. Превръщането ми в сукуба бе унищожило какъвто и да е шанс да стана майка, макар че по онова време не го осъзнавах. Бях пожертвала способността на тялото си да създава в замяна на вечна младост и красота. Един вид безсмъртие бе изтъргуван за друг. Дългите векове живот ти дават много време да се примириш какво можеш и какво не можеш да имаш, но напомнянето на това ме жегна.

Дарих Пейдж с усмивка, която обещаваше добро поведение, и насочих вниманието си към Сет. Той тъкмо свършваше с четенето и премина към въпросите. Както и очаквах, първите въпроси бяха „Откъде черпите идеите си?“ и „Ще станат ли двойка Къди и О’Нийл?“.

Преди да отговори, той погледна в моята посока и аз се свих при спомена за коментара си, че ще се прободе, щом му зададат тези въпроси. Като се обърна отново към феновете си, той сериозно разясни първия и се изплъзна от втория. На всички останали въпроси отговори стегнато, често по остроумен и леко ироничен начин. Нито веднъж не се впусна да говори повече от необходимото, но всеки път казваше достатъчно, за да задоволи изискванията на питащия. Беше ясно, че тълпата го изнервя, което аз намирах за леко разочароващо.

Дадох си сметка, че знаейки колко силни и интелигентни са книгите му, очаквах от него да говори по начина, по който пише. Очаквах уверен порой от думи и духовитост; обаяние, съперничещо си с моето. При предишния ни разговор той имаше някои добри попадения, но му беше отнело известно време да се отпусне.

Разбира се, не беше честно да правя сравнения между нас. Той нямаше свръхестествената дарба да заслепява останалите, нито векове живот зад себе си. Но въпреки това никога не си бях представяла, че един леко разсеян, стеснителен човек, е способен да създаде любимите ми книги. Несправедливо от моя страна, но си беше точно така.

— Добре ли върви всичко? — попита някой зад нас.

Огледах се и видях Уорън — собственик на книжарницата, и от дъжд на вятър мой любовник.

— Отлично! — бодро и ясно отговори Пейдж. — Раздаването на автографи ще започне след около петнайсет минути.

— Добре.

Очите му небрежно пробягаха по останалия персонал и после се върнаха обратно към мен. Не каза нищо, но докато ме изпиваше с поглед, почти усетих как ръцете му ме разсъбличат. Той очакваше от мен редовен секс, а аз обикновено нямах нищо против, тъй като ми доставяше бърза и надеждна, макар и малка, доза от енергия и живот. Ниският му морал заличаваше всякаква вина, която бих могла да изпитвам.