Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 17

— Трябва да сме внимателни с книгите — обясних аз. — Външният вид е много важен в този бизнес.

Той се осмели да ме погледне. Все още беше нервен, но постепенно възвръщаше хладнокръвието си.

— Според мен съдържанието е по-важно.

— Нима? — Леко се преместих и сега отново се докосвахме, а мекият фланелен плат на ризата му се отъркваше в голата ми кожа. — Бих се заклела, че преди малко бяхте напълно погълнат от външния вид.

Той отново сведе поглед, но забелязах, че устните му се извиха в усмивка.

— Някои неща са толкова поразителни, че не спират да привличат вниманието ни.

— Това не ви ли прави любопитен да разберете какво има вътре?

— По-скоро събужда желание у мен да ви давам предварителни копия.

Предварителни копия? Какво?…

— Сет? Сет, ето къде си бил.

Пейдж тръгна по пътеката към нас. Дъг вървеше след нея. Тя засия, като ме видя, а аз, щом събрах две и две, почувствах как потъвам в земята от срам. Не, не, не можеше да бъде…

— Е, Джорджина, виждам, че вече си се запознала със Сет Мортенсен.

Глава 4

— Убий ме, Дъг. Убий ме още сега, избави ме от страданията ми.

Като пренебрегнем безсмъртието ми, чувството беше съвсем искрено.

— Божичко, Кинкейд, какво толкова си му казала? — прошепна Дъг.

Заедно с още няколко други души стояхме леко встрани от публиката на Сет. Всички столове бяха заети, затова местата с добра видимост бяха доста търсени. Имах щастието да съм с останалия персонал в запазената за нас секция, откъдето перфектно виждахме Сет, който четеше от „Договорът Глазгоу“. Не че исках да попадна пред погледа му. В действителност бих предпочела никога повече да не се окажа насаме с него.

— Е — казах на Дъг, поглеждайки Пейдж, да не би да сме привлекли вниманието й с нашето шушукане, — изкритикувах феновете му и колко много време минава, докато излезе следващата му книга.

Дъг ме изгледа — бях надминала и най-смелите му очаквания. — След това казах — все пак не знаех, че е той, — че бих станала секс робиня на Сет Мортенсен, ако в замяна получавам предварителни копия от книгите му.

Не се впуснах в подробности за импровизираното си флиртуване. Само като си помисля какво си представях — че лаская егото на един срамежлив млад мъж! Мили Боже! Стига да иска, Сет Мортенсен можеше всяка вечер да си ляга с различна почитателка. Но той не изглеждаше от този тип и отначало прояви пред тълпата същата стеснителност, която прояви и пред мен. Щом започна да чете стана много по-спокоен — говореше с въодушевление, а гласът му се повишаваше и понижаваше с изразителност и лек хумор.

— Що за почитателка си ти? — попита ме Дъг. — Не знаеше ли как изглежда?

— На книгите му никога няма снимки. Освен това мислех, че е по-стар.

Сега бих определила Сет като трийсет и пет годишен, малко по-възрастен, отколкото изглеждах аз в това тяло, но по-млад от четирийсет и няколко годишния писател, който винаги си бях представяла.

— Погледни нещата откъм хубавата им страна, Кинкейд. Ти постигна целта си — накара го да те забележи.