Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 177

— Съжаляваш?! — попита Роман и по изражението на лицето му разбрах колко ужасно го бях наранила. — Дори не си в състояние да си представиш…

Всички го усетихме едновременно. Роман и Хелена се обърнаха и размениха тревожни погледи, а после входната ми врата се отвори като блъсната от вятър. Оковите, които ме държаха, паднаха, тъй като нефилимите пренасочиха силата си към настъпващия апокалипсис.

Избухна ярка светлина — толкова ярка, че болеше. Позната светлина. Още веднъж се появи същият ужасен силует, който бях видяла в уличката, само че този път бе двоен. Огледални образи. Неразличими. Не знаех кой, кой е, но си спомних думите на Картър отпреди една седмица: един ангел в истинската си форма ще изкара от релси повечето същества, а смъртен — ще убие.

— Сет — прошепнах и се извърнах от величествения спектакъл, за да погледна писателя.

Кафявите му очи широко се отвориха от благоговение и страх, когато осъзна величието на сцената.

— Сет, не ги гледай!

С последни сили вдигнах трепкащата си ръка и обърнах лицето му към моето.

— Сет, не ги гледай. Гледай мен, само мен.

— Джорджина — задъхано каза той и предпазливо докосна лицето ми, — какво ти е?

Събрах цялата си воля, за да накарам тялото си да се бори и да запази формата, в която беше, когато Сет ме видя за първи път. Беше изгубена битка. Дори безнадеждна. Така нямаше да оцелея още дълго. Сет се наведе още по-близо и за мен звуците на разрушения и хаос спряха да съществуват. Вместо това целият свят и всичките ми усещания се фокусираха върху неговото лице.

Бях казала, че Роман е красив, но той не представляваше нищо в сравнение със Сет в онзи момент. Сет, с озадачените кафяви очи, засенчени от дълги мигли; Сет, чиято доброта си проличаваше във всичките му действия; Сет, с рошавата коса и едва наболата брада, обрамчваща лице, което не можеше да скрие същността му; силата на характера му блестеше пред мен и душата му бе като фар в мъглива нощ.

— Сет — прошепнах. — Сет.

Той се наведе към мен, оставяйки ме да го издърпам все по-близо и по-близо. Тогава, докато раят и адът бушуваха, го целунах.

Глава 25

Понякога се събуждаш от сън. Понякога се събуждаш в съня си. Понякога, но много рядко, се събуждаш в съня на някой друг.

Ако пожелае да ме отвлече и да ме направи своя секс робиня, ще бъда с него, докато получавам предварителни копия от книгите му.

Първите ми думи, казани на Сет, докато страстно обсъждах творбите му. Първото впечатление на Сет от мен. Високо вдигната глава; коса, стелеща се по раменете. Винаги готова с някоя хаплива забележка. Изящество в критиката. Хладно самочувствие в общуването с хората, което интроверт като Сет никога не би могъл да постигне, но за което ми завиждаше. Как го прави? Никога не пропуска възможност. След това несвързаното ми обяснение на правилото за петте страници; глупав навик, който той смята за безкрайно мил. Някой друг, който цени литературата и подхожда към нея като към хубаво вино. Умна и задълбочена. И красива. Да, красива. Видях се каквато ме бе видял Сет в онази вечер — с късата пола и ярката пурпурна блуза, блестяща като оперение на птица. Като някакво екзотично създание, ужасно не на място сред меланхоличната обстановка в книжарницата.