Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 170
Ришел Мийд
Когато усети как се напрегнах, той простена и очите му запламтяха с почти първична страст:
— Искам да видя как отново стигаш до края — задъхано каза той. — Направи го заради мен.
По някаква причина сякаш точно тази заповед ми бе липсвала, за да свърша, да се потопя в шеметния екстаз. Каквото и изражение да съм имала, то бе достатъчно, за да доведе до неговия финал. Устните му се разтвориха, но не излезе нито звук. Роман затвори очи и след един последен мощен тласък остана в мен, треперещ от удоволствие. Когато свършихме, тялото му все още потръпваше от силата на оргазма му. Задоволен и потънал в пот, той се изтъркули по гръб. Обърнах се към него и плъзнах пръсти по гърдите му, като се възхищавах на очертаните мускули и загарялата кожа.
— Красив си — казах и поех зърното му.
— И ти не си грозна — измърмори той и погали косата ми. От моето тяло също се стичаше пот и правеше косата ми по-влажна и по-къдрава от обикновено. — Това ти ли си? Такъв ли е истинският ти образ?
Поклатих глава, изненадана от въпроса, и прокарах устни по врата му.
— Откакто съм сукуба, нося само това тяло. Беше много отдавна.
Спрях насред целувката и попитах:
— Нещо друго ли искаш? Знаеш, че мога да бъда всичко, което пожелаеш.
Той се засмя и белите му зъби проблеснаха:
— Без съмнение, една от екстрите да обичаш сукуба.
Той седна, взе ме на ръце и се изправи, като леко се олюляваше от допълнителната тежест.
— Не. Може би, ако ме попиташ в друг век, бих могъл да ти отговоря нещо различно. Засега обаче имам още много да уча за това тяло.
Занесе ме в спалнята, където правихме любов по-бавно и по малко по-цивилизован начин, а телата ни се преплитаха като панделки от течен огън. След като донякъде бяхме задоволили първичното се желание, сега се любехме дълго, изследвайки начините, по които откликваше тялото на всеки от нас. Прекарахме по-голямата част от нощта като повтаряхме модела: бавно и любящо, бързо и настървено, почивка, повторение. Някъде около три след полунощ се изтощих и заспах, сложила глава на гърдите му и нехайно изтласкала тревогите в периферията на съзнанието си.
Събудих се няколко часа по-късно и рязко седнах, тъй като събитията от предната нощ стремително се завръщаха в ума ми с все по-голяма яснота. Бях спала в прегръдките на нефилима. Отнасяше се за моята уязвимост. Все пак… бях тук, все още жива. Роман лежеше до мен, а Обри в краката му. Двамата ме гледаха с притворени очи, учудени от рязкото ми движение.
— Какво има? — попита той, потискайки прозявката си.
— Н-н-нищо — уверих го и открих, че когато не съм обзета от страст, съм способна да мисля малко по-ясно.
Какво бях направила? Преспиването с Роман ми бе спечелило време, но не бях по-близо до намирането на изход от тази откачена ситуация. Легнах и пред погледа ми попаднаха нарцисите от Картър, които ми помогнаха да взема решение. Самите цветя имаха малка заслуга за това, но нещо в тях ме накара да осъзная, че не бих могла да стоя бездейно и да позволя на Роман да убие Картър. Трябваше да действам, въпреки риска и вероятността от провал.
