Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 184

- Ей, Нестор, кой е оня, дето се е облегнал на стълба? - рече единият, олюлявайки се и сочейки в посоката на Мерик. Шишкав човечец с нос - ягода. Осезателният му рецептор отговаряше на плода не само по форма, но и по цвят.

- Че отде да знам? - отвърна другият, чийто мустак още блестеше от пяната. Бе слабоват и въпросната пяна очевидно му тежеше, защото той също се клатушкаше.

- Какво прави по туй време вънка?

- Нали ти казах, че не знам бе, муле?

- Че питай го. *

Високият пристъпи напред:

- К'во правиш, шефе? Крепиш стената ли? - Нестор се приведе напред с опрени на коленете ръце, тресейки се от грухтелив смях.

- Всъщност - рече им Мариус с тъй сериозен тон, че беше поч

ти тържествен, - чакам да връча някому титлата на градски глупак. Победителят трябваше да ми зададе най-глупавия въпрос. Поздравления. Печелиш.

Гърчавият шляпна приятеля си по рамото.

- Видя ли бе? Цяла нощ ти разправям колко съм забавен, а ти ни веднъж не се изкикотляви. А сега имам нова длъжност, сигур по-добре платена от

твоята.

- О, да, бива те в забавленията - увери го приятелят му, дордето двамата се олюляваха в далечината. - Иди у театъра, ще изнасят „Конспирацията за короната“ за кмета. Тебе да пуснат на сцената - ей това ще е забавно.

Настроението на Мерик се развали. Бе видял въпросната пиеса преди няколко години. Макар показваните в нея двама крадци да се наричаха различно, бе сигурен, че изобразяват Ройс Мелбърн и Ейдриън Блекуотър. Някога Ройс и Мерик бяха изключително близки приятели - по времето, когато бяха убийци за Диаманта. Приятелството им бе загинало преди седемнадесет години в топлата лятна вечер, в която Ройс бе убил Джейд.

Макар да не бе присъствал, въображението на Мерик бе пресъздавало сцената безброй пъти. По онова време Ройс още нямаше белия си кинжал, още използваше два извити харола с черни дръжки. Познаваше техниката му достатъчно добре да си представи как тихо разсича Джейд с двете остриета едновременно. Мариус не се интересуваше, че друг бе подвел Ройс, или че последният не е знаел самоличността на жертвата си. Знаеше само, че обичаната от него жена бе мъртва - и че най-добрият му приятел бе отнелият живота й.

Бяха минали почти две десетилетия, а Ройс и Джейд все още го преследваха. Не можеше да помисли за единия, без другият да изникне в съзнанието му. Не можеше и да понесе да забрави. Обичта и омразата се бяха сплели завинаги, оформяйки твърде стегнат за развързване възел.

Шум и викове откъм кабинета на Ариста върнаха Мерик в действителността. Той провери оръжието си и прекоси улицата.

- Ваше Височество? - попита войникът, влизайки в кабинета.

Две кръвясали очи сред разчорлена коса го погледнаха над разхвърляното бюро. Принцеса Ариста прецени посетителя за миг. Облеченият в броня мъж излъчваше отегчение.

Това няма да мине добре, помисли си тя.

- Викали сте ме? - рече той, скривайки раздразнението си само отчасти.