Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 130
Майкъл Дж. Съливан
Гръмко тропане по вратата задуши смеха, хората се обърнаха рязко. Айърс едва не изпусна бъчвата, която повдигаше, убеден, че шерифът е повел ново претърсване. Ала беше само доктор Герънд.
Той стоеше на прага и тропаше по рамката на вратата с обувката си, за да привлече вниманието им. Всички си отдъхнаха.
- Влез, докторе - провикна се Айърс. - Тъкмо слагам нова бъчонка.
- Не мога - отвърна той. - Не трябва да се приближавам. Само исках да ви кажа да стоите настрана от къщата на Дънлапови. Шарка.
- Зле ли е? - попита бакалинът.
- Доста.
- Всички тия имигранти от юга довличат какви ли не зарази - оплака се Айърс.
- Да, вероятно това е причината - рече доктор Герънд. - Госпожа Дънлап приюти един преди няколко дни, бежанец от Вернес. Той първи заболя от шарката. Така че не се приближавайте до къщата им, докато не ви кажа, че е безопасно. На ваше място бих отбягвал цялата улица Бенинг. Ще видя дали не мога да уредя шерифът да постави някакви знаци и евентуално ограда, за да знаят хората и да заобикалят. Просто обикалям и предупреждавам; много ще съм ви благодарен, ако кажете и на други.
По обед стражниците извлякоха всички жители на града от къщите и дюкяните, дирейки избягалия предател. Първото място, което прегледаха, бе домът на Дънлапови. Петимата пазачи, дежурили в нощта на бягството на Емъри, теглиха чоп и един самотен войник влезе. Вътре намери само двама болни - никой от тях не бе Емъри. След като докладва от разстояние, той влезе обратно в къщата, за да остане под карантина.
Сетне войниците преровиха „Смеещият се гном“, пазара, старата църква, дори и писарския кабинет, оставяйки всичко нагоре с краката. Отряди влязоха в каналите и се върнаха подгизнали. Предателя не бяха намерили, ала носеха няколко сандъка - според някои пълни с откраднато сребро.
Никаква следа от Емъри Дорн.
По здрач край улица Бенинг се издигаше набързо спрената дървена ограда, както и голям варосан знак, който предупреждаваше
Два дни по-късно почина войникът, който бе претърсил дома на Дънлапови. Видяха трупа му, покрит с гнойни циреи. Докторът изкопа дупка, докато хората гледаха от разстояние. След това никой не се мяркаше край улица Бенинг.
Градските управници и хората в страноприемницата заключиха, че Емъри или е напуснал града, или е умрял и тайно е погребан нейде.
Ариста, Ейдриън и Ройс тихо чакаха на прага на спалнята докторът да приключи.
- Превързах го - уведоми ги Герънд. Той беше възрастен мъж с бяла коса, гърбав нос и рунтави вежди, изглеждащи тъжни, дори и когато стопанинът им се усмихваше. - Днес е много по-добре. С такъв бой...
Той поспря, несигурен как да обясни.
- Видяхте какво стана с бедната жена, която висеше край него. Трябваше да е умрял, ала е млад. Ще се оправи, щом се събуди и започне да яде. Естествено, гърбът му ще остане белязан, също така няма да е толкова силен -прекалено много поражения. Притеснявам се единствено да не би лоши хумори да нарушат баланса на тялото му. Но това надали ще е проблем. Както казах, момчето е младо и силно. Нека си почива и ще се оправи.
