Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 12

- Че що пък нас? - изкикоти се дребният. - Дето Уил рече, ний само заповеди следваме. Ти си този, дет' не се беше погрижил да научи паролата, преди да минеш тука. Сър Бректън правила му дай. Голям кофтак става, като заповедите му не се изпълняват. Е, най-много някоя ръка ще ти клъцне, или пък ушенце. На твое място щях да видя дали не мога да сгрея отново восъка.

- Това ще разруши отпечатъка!

- Мой да речеш, дето било горещо и слънцето нагряло дисагите, та го стопило. Туй по бива, отколкото ръка да загубиш, викам аз. Па и такива като Бректън не се взират у печатите, преди да разчетат. Обаче ще зърне, ако е отчупен.

Вестоносецът погледна пропукващия под лекия ветрец документ и стомахът му се сви на топка. Нямаше избор, ала не можеше да го направи тук, пред очите на двамата идиоти. Отново се покатери на седлото.

- Разчистете пътя! - сопна се той.

Бе сторено. Той пришпори коня и отфуча напред.

Ройс изчака пратеникът да се скрие от поглед, сетне засваля имперската си униформа.

Обръщайки се към Ейдриън, рече:

- Е, това не беше особено трудно.

- Уил? - запита Ейдриън, докато двамата потъваха в гората.

Ройс кимна.

- Помниш ли как вчера хленчеше, че искаш да си актьор? Предоставих ти роля: Уил, имперският пропусквателен надзирател. Струва ми се, че се справи добре.

- Не е нужно да се подиграваш на всичките ми идеи - Ейдриън се намръщи, междувременно сваляйки своята наметка. - Пък и все още ми се струва, че трябва да помислим върху това. Бихме могли да пътуваме от град на град, участвайки в драми, даже и в някоя и друга комедия.

Боецът хвърли преценяващ поглед към по-дребния си партньор и додаде:

- Макар че ти по-добре да останеш в границите на драмата... може би трагедии.

Ройс го изгледа на свой ред.

- Моля? От мен ще излезе великолепен актьор. Виждам се като блестящ носител на главните роли. Определено бихме могли да участваме в „Конспирацията за короната.“ Аз ще играя красивия мечоносец, сражаващ се със злодея, а ти... ти ще си оня другия.

Отбягвайки клонаци, свалиха койфовете и ръкавиците, навивайки ги в табардите. Поемайки надолу по хълма, стигнаха един от многобройните притоци на Галевир. Конете все още бяха тук, наслаждаващи се на крайречната трева. Мързеливо помахваха с опашки, за да разгонват мухите.

- Понякога ме притесняваш, Ейдриън. Наистина.

- Какво е лошото да сме актьори? Безопасно е. Дори може да е забавно.

- Нито е забавно, нито е безопасно. Пък и актьорите непрекъснато пътуват, а аз съм доволен от сегашното състояние на нещата. Така съм близо до Гуен - додаде Ройс.

- Ето още една причина. Защо не се заемеш с друга дейност? Ако имах това, което и ти, никога нямаше да се захващам с подобни неща.

Ройс измъкна чифт ботуши от седлото:

- Правим го, защото ни бива. Пък и с надвисналата война, Олрик плаща солидно за информацията.

Ейдриън изсумтя.

- Разбира се, заплащането е отлично, но на каква цена? Бректън може и да работи за оня мухльо Белънтайн, обаче самият той далеч не е глупав. Въобще няма да повярва за размекналия се в дисагите печат.