Читать «Стингър» онлайн - страница 311

— Добро утро, Алън. Снощи изпусна нещо наистина вълнуващо.

— Предполагам, че имаш право. — Бъкнър кимна. — Това е господин Уинслоу. Той е координатор при нас. — Бъкнър посочи с ръка цивилния мъж до себе си. — Капитан Гънистън вече докладва на комисията — каза Бъкнър. — За теб сме повикали специална линейка, която след няколко минути ще те откара в медицинската база. — Той се вгледа в разрушенията наоколо. — Изглежда, това градче доста е пострадало. Можеш ли да ми кажеш колко горе-долу са пострадалите?

— Много — отговори Роудс. Ръката вече не го болеше, просто му тежеше, сякаш на мястото й имаше торба с прясно излят бетон. — Но мисля, че ние сме най-зле. — Как да обясни, че през изминалите двайсет и четири часа — една микросекунда в мащаба на времето в космоса — на тексаска почва се бе разгоряла битка за съдбата на две цивилизации?

— Полковник Бъкнър? — повика го Гарсия с долепена до ухото слушалка. — На телефона е охраната на района. Докладват за нарушители, промъкнали се през охранявания коридор — вероятно репортери. Капитан Ингълс казва, че няма начин да ги спрат при цялото това отворено пространство, което…

— Кажи му да ги държи надалеч от това място — сряза го Бъкнър. В гласа му се долавяше паника.

— Можеш да се простиш със секретността — вметна Роудс спокойно. — Няма начин да запазиш тайната.

Бъкнър зяпна към него изненадано, като че ли Роудс току-що бе заявил, че американското знаме беше в зелено, розово и виолетово.

Далечният тътен на черната пирамида внезапно спря.

Коди, Рик, Роудс и всички други обърнаха погледи към нея. Основата й започна да свети в синьо-оранжев цвят. Горещи вълни затрептяха на утринната светлина.

Мостът се разтресе. По земята премина вълна от вибрации и горните три четвърти на пирамидата започнаха да се издигат, оставяйки нагорещената основа отдолу. Тънки реактивни струи обвиха като в рамка ръба на пирамидата и преминаха с грохот по тунелите от страната на Бордъртаун, стопявайки червената пръст и пясък в бучки черно стъкло. Горещ вятър задуха със свистене по моста. Пирамидата бавно се издигна на около сто и двайсет метра, замря за малко, отразявайки слънцето в черната си люспеста повърхност, след това започна бавно да се върти около оста си.

— Капитан Рединг докладва, че са заредили и са готови за изстрел — предаде Гарсия казаното по телефона.

Ракетите „Сайдуайндър“ — помисли си веднага Роудс. Погледна нагоре и видя изтребителите да се престрояват в ударна формация.

— Оставете я да излети! — каза той.

Бъкнър грабна телефона.

— Тук е ръководителят на групата Алфа Страйк. Задръжте така. Стрелба при команда оттук, разбрано?

— Не! Недейте! — протестира силно Том, като си проби път напред. — Пуснете кораба да излети!

От пирамидата на всички страни се изстрелваха огромни енергийни потоци.

— Готови за команда! — повтори Бъкнър.

— Кажи на изтребителите да не стрелят, Алън. — Роудс хвана ръката на Бъкнър. — Няма значение какво са ти наредили. Моля те, оставете я да си отиде.

Бъкнър издърпа гневно ръката си.