Читать «Стингър» онлайн - страница 288

Коди седна. Над лявото му око пушеше изгорелият кичур коса. Пирамидката долу светна във виолетово. Клетката се спусна на пода и лъчите потъмняха.

55. Царството на Стингър

Мат Роудс се спусна първи по въжето в дупката под къщата на Съни Крауфийлд. Фенерът с увеличителното стъкло беше вързан за кръста му, а на рамото му висеше заредена автоматична пушка, взета от арсенала на Крауфийлд. Веднага щом обувките му шляпнаха в рядката слузеста тиня на дъното, той откачи фенера и го насочи напред към тунела. Не забеляза никакво движение, само капки сива слуз се процеждаха бавно от стените. Погледна нагоре и на около шест метра над себе си видя светлината от фенерчето на Рик Джурадо. Подръпна въжето и Рик започна да слиза.

Рик носеше втората пушка на Крауфийлд и едно от фенерчетата, които бяха взели от хората в блока. Когато и той стигна до дъното, отгоре издърпаха въжето и след няколко секунди го пуснаха отново, завързано около приспособлението, което Дофин беше предложила да направят: четири от силните акумулаторни лампи, пристегнати с тел и с телена дръжка отгоре, като кошница, пълна със светлина. То освети тунела със силния си блясък и Роудс въздъхна облекчено.

Следващата, която слезе по въжето, беше Джеси, с фенерче и уинчестъра, преметнат през рамо. След нея слезе Том с Дофин, която го бе прегърнала през врата. Последен се спусна Кърт Локет. На гърдите му се люлееше една раница, която беше взел от железарския магазин. В нея бе сложил петте пръчки динамит и колта.

Том пусна Дофин на земята. Тунелът пред тях беше около метър и двайсет висок и приблизително толкова широк. В мръсната кал по земята се виждаха парчета от пода на къщата, дюшек и едно счупено легло. Вероятно Крауфийлд е лежал на него, когато се е продънил подът, помисли си Рик. Той отвърза пушката, подпря я на хълбок и освети с фенерчето напред. Роудс подаде големия фенер на Том и взе от него вързаните лампи.

— Така — тихо започна да се разпорежда той, но гласът му отекваше в тунела, — аз ще вървя напред, Дофин зад мен, след това Джеси, Том, Локет и накрая Рик. Локет, не искам да хвърляш тези неща без мое нареждане. Ясно ли е?

Проблесна пламъче. Кърт си запали цигара със запалката.

— Ясно, шефе.

— Рик, пази ни откъм гърба. Всички да се движат колкото може по-тихо. — Роудс преглътна с усилие. Въздухът долу беше влажен и тежък, а миризмата на изгнили праскови, която сивата слуз под краката им излъчваше, пареше ноздрите му. Слузта образуваше гротескни сталактити, провесени от тавана и стените на тунела, и се събираше на локвички на пода.

— Каква е тая мокра гнусотия, дето покрива всичко тук? — попита Кърт. Беше дълбока около пет сантиметра, мазна като машинна грес.

— Тези тунели са издълбани от Стингър — отговори му Дофин. — Пръска ги с тази смазка, за да се движи по-бързо.

— Смазка ли? — изсумтя Кърт. Стомахът му се присвиваше от страх. — Това са си направо сополи!