Читать «Стингър» онлайн - страница 287

— Ясно — отвърна Сардж тихо.

Коди промуши колана през решетките пред себе си и го спусна от края на клетката. След това Сардж го хвана здраво за краката и той се плъзна колкото се може по-близо до лъчите. Спря, когато лицето му бе само на няколко сантиметра от тях. Съвсем бавно прокара длан, след това ръката до лакътя дотам, докъдето косъмчетата върху нея бяха опърлени от лъчите. Токата на колана лежеше на пода под тях. Трябваше с китката да закара токата върху командния ключ.

Лицето му бе толкова близко до лъчите, че чуваше смъртоносното им бръмчене. Сега беше моментът да се опита да направи каквото бе намислил. Той рязко замахна с китката нагоре. Токата на колана се придвижи с търкане и спря само на пет-шест сантиметра от пирамидката. Издърпа колана назад и опита отново. И този път не достигна пирамидката.

Коди се напрегна и изкара ръката си още няколко сантиметра напред. Между нея и лъчите имаше място колкото за една клечка за зъби. Няколко косъмчета се запалиха и се сгърчиха изгорени. От тупането на сърцето тялото му потрепваше. Стой неподвижно… неподвижно! — повтаряше си. Отново се опита да хвърли колана напред. Не стигна. Една капчица пот влезе в дясното му око и го заслепи. Първото нещо, което импулсивно поиска да направи, беше да я изтрие, но ако направеше необмислено движение, или ръката му, или лицето му щеше да се опре в лъчите.

— Изтегли ме, бавно! — каза на Сардж.

Сардж го изтегли назад. Коди държеше ръката си изпъната, докато не прибра докрай пръстите си. След това потърка окото си с другата ръка, застана на колене и изтегли колана обратно.

— Не стига — каза на глас. — Трябват ни още няколко сантиметра. — Не знаеше какво да използва. Беше готов да захвърли колана отчаян, когато Миранда каза:

— Обицата ти.

Коди опипа обицата си. Черепчето висеше на верижка, дълга приблизително пет сантиметра. Той я извади, завърза я към една от токите, като й остави достатъчно място да се движи, след това хвана колана за другата тока и каза:

— Сардж, хайде да опитаме отново.

Започна да бута ръката си напред бавно, милиметър по милиметър. Челото му беше осеяно с капки пот, една от тях изчезна с пращене в лъча. Още малко, още съвсем малко. Космите на ръката му се запалиха. Още малко. Сега вече между кожата на ръката му и лъчите нямаше почти никакво място. Още съвсем мъничко, трябваше му съвсем…

Чу се леко изпращяване и един кичур от косата му се докосна до лъча и се запали. Пламъчета полазиха назад по главата му. Миранда не издържа и извика:

— Дръпни го назад!

Коди почувства как Сардж стисна по-силно глезените му и в този момент подхвърли колана само с рязко движение на китката.

Чу се металното, почти мелодично чукване на сребърното черепче върху командния бутон, но не разбра дали то беше достатъчно, за да го задейства, защото в този момент Сардж го издърпваше назад, а Миранда гасеше пламналата му коса. Мускулите му се бяха стегнали в спазъм и ръката му остана вдървена и изпъната напред. Токата докосна единия от лъчите, докато Коди теглеше колана обратно, и беше прерязана на две като от лазер. Легна по гръб и започна да разтърква схванатата си ръка. Тогава разбра, че клетката се спускаше.