Читать «Стингър» онлайн - страница 286

— Скутър е кучето му — побърза да обясни Коди. — А… Сардж не ходи никъде без Скутър, ако разбираш какво искам да кажа.

Миранда се надигна и седна. Главата й все още бучеше, но поне виждаше ясно. Не разбираше обаче кой беше луд в случая. Едва когато Сардж започна да гали невидимото куче и да му говори: „Не се безпокой, Скутър. Аз ще се погрижа за теб“, тя разбра, че неговият свят завинаги се бе пренесъл отвъд зоната на здрача.

— Съжалявам, че те замесих в това — заговори Коди. — Трябва да внимаваш с кого се возиш.

— Следващия път непременно. — Тя се опита да стане, но се почувства толкова слаба, че се отказа и облегна глава на коленете си. — За какво ни държи това същество?

— Не знам. Даже не искам да гадая. — Коди забеляза, че шумът от течащата през тръбите течност се бе усилил. Появи се и още един шум: далечен бумтеж, нещо като приглушено биене на барабан или тупкане на сърце. Проклетият кораб се е задействал, помисли си. — Трябва да се измъкнем оттук. — Пропълзя до края на клетката, спря на съвсем малко разстояние пред решетките и загледа втренчено към малката пирамидка. Трябва да натисне онзи ключ долу, но как? — Случайно да носиш прашка със себе си? — попита полушеговито и, разбира се, тя поклати отрицателно глава. Коди легна по корем, облегна брадичка в шепи и продължи да гледа пирамидката. Токата на колана му убиваше и той се помръдна да се намести.

Токата на колана — помисли Коди. Стана рязко, разкопча си колана и го изниза от гайките на панталона.

— Хей — подвикна му Сардж, — не бива да правиш това пред момичета!

— Колко далеч е според теб онова нещо? — попита той Миранда и посочи към пирамидката.

— Не знам. Може би около метър и двайсет.

— Според мен е на около метър. Моят колан е около седемдесет сантиметра и… — Той погледна към Сардж и видя протрития черен колан на работния му комбинезон — Сардж, подай ми твоя колан.

— Колана ми! Момче, какво ти става?

— Сваляй го, Сардж! И по-бързо!

Сардж неохотно свали колана и го подаде на Коди.

— Кой номер ти е коланът? — попита го Коди.

— Не знам. Госпожите от църквата се занимават с това, аз не ги купувам.

— Изглежда към четирийсет сантиметра. — Коди вече връзваше двата колана заедно, като остави токите от двата края. — Може би е достатъчно дълго за нуждите ни. Сега ще проверим. — Той опъна възела, за да бъде сигурен, че няма да се развърже.

— Какво си намислил? — попита го Миранда.

— Сигурен съм, че онова нещо долу е управляващият бутон. Като се натисне, клетката се сваля. Така ще можем да се измъкнем оттук.

— Не му обръщай внимание — прошепна Сардж на Скутър. — Той просто е луд.

— Сега слушайте внимателно и двамата. — Настоятелността в гласа на Коди накара Сардж да спре шепненето. — Ще промуша ръката си през решетките колкото мога по-навън. Ако не стоя неподвижен, лъчите могат да я изгорят. Сардж, искам да ме държиш здраво за краката. Ако ръката ми се запали, искам да ме изтеглиш обратно колкото се може по-бързо. Разбра ли ме?

— Аз ли? Защо аз?

— Защото си много по-силен от Миранда, а освен това тя трябва да внимава да не дойде Стингър, ясно?