Читать «Стингър» онлайн - страница 285

— Трябва да има начин да я стигна — помисли на глас Коди.

— Какво да стигнеш? — попита го Сардж.

— Ей онова нещо там — посочи Коди. Сардж разбра за какво ставаше въпрос и кимна. — Мисля, че то управлява клетката. Ако можех да го докосна с нещо, може би ще мога да…

— Коди? — прошепна Миранда с ужас в гласа. Тя се опитваше да стане. Очите й бяха широко отворени и кръвясали. — Коди?

Той отиде до нея.

— Спокойно. Хайде, лежи спокойно.

— Какво се е случило? Къде сме? — Тя се огледа, видя виолетовите решетки, които ги заобикаляха. — Рик… къде е Рик?

— Рик е добре — излъга я Коди. — Той успя да мине през моста.

— Ние… ние ударихме нещо, нали? О, главата ми… — Ръката й напипа натъртеното място и подутината. Тя присви очи и от ъглите им се отделиха едри сълзи. Смътно си спомняше за случилото се — фигурата пред тях на моста, силния удар, падането. За щастие след това вече не помнеше нищо. — Ти добре ли си?

— Бил съм и по-добре. — Коди приглади влажните й кичури и ги махна от челото й. Мозъчно сътресение може би. — Чувстваш ли това? — Той потърка ръката й и тя отговори утвърдително. След това потърка глезените й. Да, отново каза Миранда и Коди донякъде се успокои. На ръцете си имаше ожулени места, долната й устна бе разцепена и подута, но можеше да бъде и по-зле, помисли си той. Можеше да е със счупен гръбнак, ръка или крак и със сигурност счупен врат, ако Стингър не бе спрян навреме.

— Ударихме се в Беззъбия, нали? — погледна го тя въпросително.

— Наистина него ударихме — Коди се усмихна леко. — И го метнахме по задник.

— Струва ми се, ти каза, че можеш да управляваш мотоциклет.

— Аз пък мисля, че се справихме много добре. Както виждаш, живи и здрави сме.

— Още не съм сигурна в това. — Тя, на свой ред, му се усмихна, макар очите й да бяха още замъглени. — Трябваше да си остана във форт Уорт.

— Да, но тогава никога нямаше да срещнеш мен.

— Калпав късмет — отвърна тя и Коди разбра по гласа й, че щеше да се оправи.

Стана му ясно, че Миранда няма да загуби отново съзнание. Трябваше да й разкаже какво се бе случило и къде се намираха.

— Ние сме вътре в космическия кораб. В нещо, което според мен е тъмница. Висим в това, което за Стингър е затворническа килия. — Той изчака за отговор, но такъв не последва. — Стингър можеше да ни убие. Но не го направи. Иска ни живи. Ако питаш мен, нямам нищо против това.

— И аз нямам — намеси се Сардж и Миранда вдигна глава, за да види кой говори. — Аз съм, Сардж — каза й той. — А това там — и той посочи с ръка към празното пространство — е Скутър.