Читать «Посетителите» онлайн - страница 7

Въздухът беше сух и горещ, но в него имаше някакво необяснимо усещане за усойна влажност, навярно поради мириса. Странен мирис — не непреодолима, задушаваща миризма, а просто неудобна по начин, който не можеше да определи, сякаш миризмата можеше някак си да проникне през кожата му и да се пропие в него, да стане част от него. Той се опита да характеризира мириса и не успя. Не беше нито приятна, нито неприятна. Беше различна от всичко, което бе помирисвал.

Но щом въздухът ставаше за дишане, сигурно имаше достатъчно кислород. Забеляза, че се задъхва — поемаше със свистене дъх на големи глътки, за да удовлетвори телесните си потребности.

Отначало беше помислил, че е в тунел, и не можеше да си обясни как си бе въобразил това, защото като се вгледа, успя да види, че е в някакво огромно пространство, напомнящо му за мрачна пещера. Опита се да проникне с очи до края, но не успя, тъй като синята светлина бе прекалено неясна, а премигването затрудняваше зрението.

Изправи се бавно и предпазливо, като почти очакваше, че ще удари главата си в тавана. Но успя да застане в цял ръст — за главата му имаше достатъчно място.

В едно далечно ъгълче на ума му се събуди смътно подозрение и той се насили да го задуши, тъй като не му се искаше да го признае. Но постепенно, изправен неподвижно в осветеното от синята трепкаща светлина място, подозрението надделя и той откри, че го приема.

Подозрението му казваше, че се намира в огромната черна кутия, паднала напреки на реката. Въжето или телта, или пипалото, или каквото и да беше това, бе излязло от нея. Беше го хванало и го бе дръпнало тук, по някакъв начин го беше прекарало през външната стена и го бе оставило във вътрешността на кутията.

От едната си страна дочу слаб шум, нещо средно между кикот и давене. Когато се огледа, за да открие източника му, разбра, че нещо шляпа на пода. Наведе се, вгледа се в мястото, откъдето идваше шляпането, и видя, че е риба — дъгова пъстърва, и то голяма. Беше поне половин метър, цялата мускули. Протегна ръка, хвана я и усети здравината й. Стисна я, но рибата се изплъзна и продължи да шляпа по пода.

„Сега — каза си той, — хайде да погледнем на всичко това реалистично. Да се абстрахираме от подробностите и да разгледаме нещата спокойно и сериозно. Да не се хвърляме към заключения, а да се опитаме да бъдем обективни.“