Читать «Посетителите» онлайн - страница 147

— Говориш прекалено красноречиво, Маркъс — рече Хамънд. — Дали другите държави, хората, с които си разговарял толкова неофициално, осъзнават всички фактори, които ни изложи?

— Според мен да — отвърна държавният секретар. — Поне мисленето им е в тази насока.

— Но изпитанията! — извика Уайтсайд. — Ние попаднахме на нещо. Трябва ли да се откажем от всичко? Не можем ли по някакъв начин да задържим това, което открихме?

— Смятам, че не можем, Хенри — отвърна тихо президентът. — Чу какво каза Уайт — нов свят и нов начин на живот. Става трудно за такива стари, изпитани в битките кучета като нас с теб, но виждам известна логика във всичко това. Предполагам, че някои от нас, може би повечето от нас, са си мислели нещо подобно през цялото време, но не са били в състояние да го кажат.

— По дяволите, как изобщо ще успеем да се оправим? — възкликна Хамънд.

— Не само ние — отвърна държавният секретар. — Светът. Това не засяга само нас, а и всички други. Ако светът не се обедини сега, ще загинем всички.

57. Минеаполис

Голд четеше репортажа на Нортън. Замисли се, после вдигна глава и погледна Гарисън.

— Този последен абзац…

— Какво му е на последния абзац?

— Ами където разказва, че е видял сенки в кухнята, сякаш там имало хора. И си мисли: „Боже мой, да не би да правят и хора?“

— Няма нищо лошо. Живописна подробност. Кара те да изтръпваш.

— Каза ли на Латроп? Спомена ли му го конкретно?

— Не, май не. Забравих. Имаше много други…

— А на Портър?

— Не, и на Портър не казах. Защо да го плаша?

— Може Нортън да си го е въобразил. Може да не е видял никакви хора. Всичко, което е видял, или си е помислил, че е видял, са били само сенки. Може да си е въобразил и сенките.

— Дай да видя — каза Гарисън и протегна ръка.

Голд му подаде листа.

Гарисън прочете внимателно абзаца, после го препрочете. След това взе дебелия си редакторски молив и методично го зачеркна.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6952

Издание:

Клифърд Саймък. Посетителите

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1995

Редактор: Иван Тотоманов

Редакционна колегия: д-р Йордан Антов, Иван Златарски, д-р Юлиян Стойнов

Художествено оформление на корицата: Петър Христов, „Megachrom“