Читать «Посетителите» онлайн - страница 5

Нортън се надигна от стола.

— Какъв е проблемът, Джордж? Какво става?

Бръснарят не отговори. Вратата се затръшна зад него.

Нортън я отвори и излезе на тротоара. Бръснарят тичаше по улицата. Появи се служителят от бензиностанцията — тичаше срещу него.

— Натам, Джордж — извика той и посочи крайградската поляна. — Приземи се до реката.

Джордж се спусна нататък. Нортън и служителят го последваха. Кърмит Джоунз, банкерът, пердашеше след тях, като се задъхваше и пухтеше.

Нортън прекоси поляната и спря над ниския чакълест бряг. Напреки на реката, над моста, който покриваше изцяло, бе кацнала огромна черна кутия, чиято дължина бе достатъчна, за да обхване реката — единият й край лежеше на отсрещния, а другият — на отсамния бряг. Беше по-скоро дълга, отколкото широка, и висеше високо във въздуха над водата. На пръв поглед бе просто продълговато тяло без никакви отличителни белези — кутия, боядисана в най-черното черно, което човек можеше да си представи.

Бръснарят беше спрял пред него и вдигаше пушката към рамото си.

— Не, Джордж, не! — извика Нортън. — Недей!

Пушката гръмна и почти едновременно с изстрела от просната над реката кутията блесна ослепителна мълния. Бръснарят за миг сякаш припламна. После светлината изчезна и той остана изправен неподвижно, като нелеп черен пън. Човек, от когото излизаше пушек. Оръжието в ръцете му стана огненочервено и се огъна, цевта увисна като сварен спагет. После бръснарят Джордж потече към земята и остана да лежи на купчина, която нямаше ни най-малко сходство с човек — черна, все още димяща купчина, над която се издигаха леки къдри неприятно миришещ дим.

2. Лоун Пайн

Водата под мухата на Джери Конклин закипя. Той засече, но на кукичката нямаше нищо. Пъстървата — а според силата на кипенето трябваше да е голяма — се беше откачила в последния момент.

Конклин пое дълбоко дъх. Тук наистина имаше големи риби. Служителят от бензиностанцията се оказа прав — във вира се криеха огромни дъгови пъстърви.

Слънцето светеше ярко през клоните на дърветата покрай реката. Водата танцуваше с леките отблясъци слънчева светлина върху вълничките по повърхността на вира — предизвикваше ги бързеят след ръбатата скала нагоре по течението.

Конклин оправи внимателно мухата и вдигна отново пръта. Прицели се малко над мястото, където беше пропуснал първия път.

По средата на хвърлянето слънцето се скри. Внезапна сянка падна над вира, сякаш нещо голямо беше застанало между слънцето и него.

Конклин инстинктивно се присви. Нещо удари изправения прът и той усети как вибрациите се предават на ръката му, а после чу неприятния звук на чупещ се бамбук. Боже мой, прът за осемдесет долара, първата и единствена екстравагантност, която си бе позволил!

Погледна нагоре и видя някаква квадратна чернота, която се спускаше върху него. Чернотата се снижи над брега зад гърба му и той чу, сякаш някъде отдалеч, хрущенето на метал, когато тя се приземи върху колата му.

Опита да се обърне към брега, препъна се и падна на колене. Ботушите му загребаха вода и той изпусна пръта. После, без да разбере как го е направил, без дори да е имал подобно намерение, откри, че тича по течението край брега на вира, хлъзгайки се по излъсканите от водата малки камъчета. Водата шляпаше в ботушите му.