Читать «Единствената» онлайн - страница 7

— Проклети французи — измърмори той. — Извинявай, Амбърли, май ще ми се наложи да напусна двореца до час.

— Поредното недоразумение по търговския договор? — поинтересува се дискретно тя.

— Да. Мислех си, че сме уредили въпроса още преди месеци. Този път трябва да подходим твърдо. — Кралят стана, хвърли салфетката в чинията си и се запъти към вратата.

— Татко! — провикна се след него Максън, скачайки на крака. — Не е ли редно и аз да присъствам?

И на мен самата ми се стори странно, че кралят не беше сгълчал сина си да го последва, понеже обикновено така се разпореждаше. Вместо това отправи студен поглед към Максън и заяви с рязък глас:

— Когато си готов да се държиш както подобава на един крал, тогава ще имаш пръст в кралските работи. — Без да каже и дума повече, баща му напусна залата. Максън остана като ужилен за момент, шокиран и засрамен от решението на баща си да го нападне на всеослушание. После седна на мястото си и се обърна към кралицата:

— Не че имах особено желание да се кача на този самолет, ако трябва да съм откровен — пошегува се той в опит да разсее напрежението. Майка му се усмихна, както, разбира се, и се очакваше от нейна страна, а всички останали извърнахме погледи.

Като довършиха закуската си, другите момичета се отправиха към Дамския салон. В трапезарията останахме само аз, Максън и Елиз. Двамата с Максън се спогледахме и подръпнахме ушите си едновременно, после се усмихнахме. Когато Елиз най-накрая излезе, с него се срещнахме по средата на залата, необезпокоявани от факта, че прислужничките и келнерите почистваха масите покрай нас.

— Аз съм виновна, че няма да те вземе със себе си — казах горестно.

— Вероятно — подразни ме той. — Повярвай ми, това не е първият път, в който се опитва да ме сложи на мястото ми, а и в главата му се въртят милион причини, поради които смята, че така трябва. Няма да се учудя, ако единственият му мотив този път е чиста злоба. Не иска да губи властта си, а колкото по-близо съм до избора на съпруга, толкова по-скоро ще се случи това. Но и двамата знаем, че никога няма да се откаже напълно от господството си.

— Май е най-разумно да ме изпратиш вкъщи. Убедена съм, че няма да ти позволи да избереш мен. — Все още не му бях разказала за случая, в който кралят ме беше причакал в коридора и ме беше заплашил, след като Максън бе настоял да ме задържат в двореца. Крал Кларксън ме беше предупредил да държа езика зад зъбите си, а не исках да го гневя. В същото време ненавиждах факта, че трябваше да пазя разговора ни в тайна от Максън.